Малък коментар към статията  Левски, Ботев, робството и присъствието от Иво Беров.  За тези които ги мързи да я прочетат, накратко, статията описва привилегиите на българската рая в Османската империя твърдейки, че робство изобщо не е имало, имало е владичество и то всъщност доста е допадало на българските селяни, след като 5 века не са му се възпротивили. Твърди, че това което сме изпуснали са всъщност културните и социалните достижения на Европа и че е най-добре да плеснем с ръце и да се прегърнем с Турция и да се закълнем пред тях във вечна обич и побратимяване. Последното е моя интерпретация на текста.  

Моят коментар: колкото е вярна тая статия, толкова е и невярна и подвеждаща. Фактите за животът на българите в Османската импера са верни, но тълкуването им е изопачено. Да, някои хора са живяли доста добре в Османската империя, включително и българи. Тези които са се съобразявали с властта и са били готови да й се подчинят и да играят по нейните правила са си били добре. Но то това важи за всяка власт, навсякъде по света. Въпросът е какво става с тези които не искат да играят по свирката на властта. И именно отговорът му дефинира социалното благопоучие на обществото. А отговорът за България по време на Турското робство  е че не са им се случвали хубави неща. Да, някои са ги пращали на заточения с ханъми.  Други обаче са ги били, изнасилвали и клали. Не твърдя, че вторите са били много повече, но то не е и било нужно. Достатъчно е да се случва с такава честота, че населението да не забравя какво го чака ако му се приискат непозволени права и свободи. А страх лозе пази както знаем. И наведена главица сабя не я сече. И т.н. Да, лозето ни се е опазило и се е размножило. Но на каква цена?

И изобщо как така дедите ни пропускат Просвещението и Реформацията - по онова време не е имало точно информационно затъмнение. България е на географски кръстопът, винаги е имало кой да разнесе информацията, да донесе добрата новина. И хората по света са еднакво любопитни, заинтересовани и готови да понесат новото в сърцата си, като българите изобщо не са изключение по отношение на интелекта си. Фактът, че никой в България не се е заинтересувал от световната еволюция (или че няма такива документирани случаи)го е направил може да ни каже много затова колко спокойни и сигурни са се чуствали хората и колко точно е бил добър живота им. Но някак тази подробност убягва на автора. Забили сме се в трета глуха по отношение на европейските културни процеси, но иначе животът в Османската империя е бил прекрасен. 

И стигаме до великото предложение, да се побратим с Турците и да забравим всичко.  Как точно да се хванат българският и турския президент/премиер/whatever за ръка, след като в България има огромен огромен огромен проблем с мюсюлманите, който никой никой никой не желае да реши. Тези хора, по някаква незнайна причина са оставени да вярват че са били от хилядолетия мюсюлмани, че са по същество турци и че Турция е съществувала винаги, а ние сме враговете и окупаторите. Разни саудитски фондации плащат и то плащат здраво, за да карат момичетата да се забулват, мъжете да си пускат бради и да забраняват на жените си да говорят и работят. Същите фондации дето плащт на хора да проповядват радикален ислям, който отрича светската власт и връща хората векове наза. Та как точно да се хванем за ръка с Турция, след като при първото подаване на пръст, ще останем без ръката и без голяма част от територията си. И аз изобщо не обвинявам Турция затова. Обвинявам нашите малоумни управници, които са замели тоя проблем под килимите си и си мислят, че като им платят да сеят тютюн , хората ще си траят и ще продължат да си живуркат точно както по време на Турското робство. Ама тия хора са БЪЛГАРИ. Мюсюлмани или не, пак са българи. Те са руси, синеоки, симпатични мъже и жени, които са вкарани в ислямистки филм не по свое желание, а от бедност и мизерия. Защото българската държава просто е абдикирала от техния живот и те трябва да оцеляват както могат. 

И сега някой ще ми разправя колко си ни било хубаво по време на турското робство, как всъщност на селяните си им било добре. Живуркали си някак и трябвало да бъдат доволни, че са пропуснали да умрат в някоя от европейските войни. Войни водени именно, за да се стигне до разните ценности, които по-късно авторът жали. Е как да стане тая работа - хем да сме живи и здрави и да си живеем добре под ботуша, хем да не пропуснем цялото Европейско и световно развитие. На тоя свят няма безплатна вечеря. Или участваш в световните процеси или не. И турците не са ни направили услуга, те са се възползвали от глупостта ни и са я овековечили. Няма лошо, това сме заслужавали. Но да ми говори колко било хубаво, че сме били под турско робство, пардон владичество, а не под руско, американско, френско или английско...айде няма нужда. Руското робство е дало на света велики писатели, американското - невероятна музика, английското е развило Индия и я е вкарало (макар и насилствено) в 20ти век. И разбира се е донесло един куп венерически болести обратно. Френското не знам какво точно е дало, но пък е създало една велика европейска държава. Турското робство, за сравнение, не ни е дало НИЩО! Нито едно нещо! Просто 5 века живуркане. 5 века скатаване, измами на дребно и предателства в добрия случай, 5 века криене, страх и оцеляване в лошия. 
  Така че да, фактите са верни. Но не и тълкуването им. България няма за какво да благодари на Турция. Защото България, 134 години след освобождаването си,  все още не е настигнала Европа по отношение на ценности и общество. Медиите ни са васални, журналистите са крепостни селяни, съдиите са все така подкупни, полицията така и не може да се отърси от мракобесното си минало и да заработи в услуга на гражданите, а пък политиците и управниците са все такива национални предатели каквито са били и по време на Турското робство. Та за какво точно да й благодарим на Турция? Че ни е вкарала в някаква пространство-временна дупка от която не можем да излезем повече от 6 века? Че е прозряла същността ни на егоистични, апатични и непрозорливи хора и я е консервирала през вековете? Не, благодаря! 

И за да се върнем към статията, в нея се говори често за Ботев и руското робство срещу което той пише. Говори се и за турското робство, за което той пише. Ако Ботев сравнява двете социални уредби и ги нарича и двете с термина робство, то кои сме ние че да спорим с Ботев (а и с Левски и Вазов), роби ли са били Българите в Османската империя или не? Ако дедите ни са се чуствали роби, кои сме ние, че да променяме техните думи, защото на НАС не ни звучели добре. Вярно е, че историята се пише от победителите, но да искаш да пренапишеш историята и отношението на цял един народ към поробителя и то не заради политически интереси, а от комплекс за малоценност е пълен идиотизъм. 

Чудесен коментар Жани. И аз чувствам нещата по същия начин.

Написах "Жерар Депардийо, Иво Инджев и сврачето лайно". Лицемера е най благодатния материал за вербовка. Наистина "Агент, та дрънка"...