Признавам, представа си нямах, че днес е паметна дата. Но се оказа, че е. 35 г. от първия полет на българин в Космоса Препоръчвам на незнаещите като мен да прочетат статията. Описва доста подробно подвига на Георги Иванов. Препоръчвам и коментарите под статията, които показват доста добре деградацията на ценностите и разбиранията на голяма част от българите. Именно те ме провокираха да си направя труда да дам своя принос към информационния шум по темата.
Не знам дали си давате сметка (а би трябвало), че изконната мечта на поколения малки момчета - да станат космонавти или астронавти, в България вече  не е възможна. От поне 24 години насам. Защо? Защото България не членува в нито една космическа програма. Имаме възможността да се включим в ESA (европейската космическа агенция), но вече 7 години (минимум) не го правим. Защо? Защото началната инвестиция от няколко десетки милиона, се вижда непосилна и ненужна на българските политици. Защото в 21 век, най-голямата ни мечта не е да имаме собствен спътник в орбита (като Нигерия например), а да си достроим поне още една магистрала. Защото в България, за разлика от в НРБ, космосът е нещо абстрактно. То няма стойност и няма смисъл. И което е по-тъжното, той няма стойност не само за политиците, а и за гражданите, които ги избират. Което предопределя тъжният изход от ситуацията.
Правилното заглавие би било "35г, от първия полет на българин в космоса и 25 години от последния". Защото имаме само двама - Георги Иванов и Александър Александров. Летели на съветски мисии в съветското време.  Само двама, само тогава. И няма да има повече в близкото бъдеще.
За неинформираните, членството в ESA е дълъг процес отнемащ около 10 години (по спомен). Няма как да стане от днес за утре, нужна е подготовка, споразумения на най-високо ниво и най-важното стабилна стратегия за развитие на този сектор през различните правителства. Нещо което в момент ми изглежда невъзможно.
Отново за справка, в момента България не може да участва като страна в мисии на ESA (защото не е членка) и българи не могат да работят на избираемите позиции в ESA, а единствено на някакви подизпълнителски позиции. Български фирми също така не могат да стават преки участници в поръчки на ESA, а там пари има достатъчно за всеки. Реално всеки човек, всеки българин, мечтаещ за космоса, е абсолютно обречен. Защото има по-голям шанс да отиде да черноработства в НАСА, отколкото да работи там където по право принадлежи - в ESA.
Нещо повече - това членство дава достъп до огромно количество проектни пари, свързани с високи технологии - т.е. продукти с огромна добавена стойност. Нещо, което се жалваме, че липсва в БГ икономика и което може съвсем реално да извади от дупката  българската наука и да я изкара на конкурентно ниво с европейската. Защото каквото и да си говорим - приложната ни наука е в трагично положение. За приложна наука трябват пари, пари, които в България НЯМА, няма и да има. И това в страна, която се гордее да е изпратила не само свои хора, но и своя песен в космоса!

И никак не изненадващо, голяма част от коментиращите под статията изказват съмнението си в същестуването на космически полети, на космос, на модула Съюз и изобщо на достижението, отдавайки го на съветска/комунистическа пропаганда. Толкова струва обществото ни и толкова знае. Т.е. николко.
Няма да крия - пристрастна съм. Космосът е моята страст и се занимавам с него, в достъпна в БГ форма. Не мога да приема оплюването на това велико име - Георги Иванов - човек преживял балистично приземяване със Съюз. Не мога приема очернянето на българската космонавтика, на това че в България има капсула Съюз - в музея на авицията, за която почти никой не знае. Не мога да приема, че за някои хора космосът е нещо абстрактно, без дори да се замислят, че във всеки смарт-телефон има джипиес, приемащ сигнали от същия този космос. Че във всекидневието си постоянно използват космоса за различни цели, без да си дават сметка, че някой е рискувал живота си, здравето си и парите си, за да създаде, развие и качи в орбита всеки продукт, който ние безгрижно ползваме.
И последно, не мога да приема, че някой може да си позволи да каже, за който и да е космонавт, че е "просто един военен" без никаква стойност. Защото всеки космически полет, дори и сега, но особено ТОГАВА е свързан с огромен риск. Риск, който нормалният човек не може да си представи дори. Когато Гагарин е излитал, шансът да се върне жив и здрав е бил около 50-50 или по-лош (оценка спрямо кучетата пращани преди това в космоса). Неслучайно тези хора са били считани за герои, ТЕ СА ГЕРОИ! Те са определението на думата "герой". Били са някъде, където ние вероятно никога няма да отидем (освен ако не си намерим 200к за билет за космически туристи), приели са огромен риск и са излезли живи от приключението. Ние, паразитите пред екраните можем да направим само едно, когато чуем за тези хора.
ПОКЛОН! Поклон и нищо друго! Нито думичка, като коментар, критика или мнение, защото това е нещо, което отдавна вече не разбираме. Мечтите, жертвоготовността и битката с всички вероятности, в името на едно - ЧОВЕЧЕСТВОТО! 
Поклон!

Гражданската ти позиция по всички проблеми на обществото ни е винаги почти идентична с моята. Освен това си един красив ум, ангажиран със справедливостта като морална категория. Радвам се, че те има в блога. Що се касае за космическата ни одисея по времето на соца, за момента тя е безвъзвратно приключила. Нещо като доброволна кастрация, от страна на продажните ни политици...

Загубихме честта и самочувствието си като нация, което имахме при честването на 1300-годишнината ни и когато бяхме 9 милиона, имахме силна армия и нямахме нито един безработен. Сега сме само една тъжна гледка.