Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2014 15:27 - Следпразнична равносметка за България и българщината
Автор: denijane Категория: Други   
Прочетен: 1314 Коментари: 2 Гласове:
2



Честит национален празник и честита баба Марта на всички!
След празничната еуфория, предлагам малко(или повечко) равносметка.

1. Разочарована съм от вчерашното отбелязване на празника в медиите. Такова фокусиране върху Русия, направо да ти се доповръща. Националният празник е символ на третата българска държава. В този смисъл, 3.03 се връзва добре символично и така или иначе е приет официално. Традиционното бълване на отрова по адрес на друга страна на този ден ми се вижда безмислено. Безкористни действия във външната политика (а и не само) няма. Но това не значи, че евентуалната полза от тях трябва да се оплюва. Имперските интереси на коя да е страна, не са повод да се обезмисля саможертвата на българи, румънци, руснаци и т.н. и извоюваната от тях свобода. И именно това е целта на този ден, да се почете паметта им и да се отпразнува съществуването на България. Всякакви други раздумки трябва да се правят в други дни.

И прави лошо впечатление, как хората плюят светли празници, просто за да са на контра и да се правят на интересни. На 24ти май ще се мрънка, защо не се празнува на 11ти, на 6ти септември - защо не е на 22ри, на 22ри - защо не е на 6ти. И така до безкрай. А за Вселената всички тия дати не значат нищо. Ама НИЩО! Датите имат смисъл само за нас самите, като символи на нещо, което искаме да отбележим. Какво значение има цифричката?

И цялата истерия е циклична и изключително натрапчива. Дори и да искаш да я избегнеш и просто да празнуваш, тя е навсякъде - телевизии, ФБ и пресата. И странните изкавания как дори и без намесата на Русия можело да се освободим, заради мирните усилия на разни видни българи в чужбина. Или че ако не сме се освободили тогава, е щяло да стане след първата световна война при разпада на Османската империя. Или че и сами сме щели да се освободим като ирландците, след н-години партизански тероризъм. И т.н. Може и да може. Няма как да знаем какво би станало. Но не можем да знаем и какво би станало ако Ботев и Левски бяха живи.

Или хората са станали експерти в посещението на алтернативни вселени, или са станали много глупави. Защото никой не може да знае какво би станало! И самият факт, че някой седи и обяснява как е можело да не се дават тия жертви, а просто да се изчака, е обида към хората дали кръвта и живота си за Родината. Обида е към Левски и Ботев, към четниците и войводите, към безименните им поддръжници, които са им помагали с риск за живота си. Обида е към паметта на предците ни. Тези хора не са искали да чакат. Все пак са чакали 500 години! Искали са да действат, да рискуват, в името на една по висша цел - Свободата. И изобщо не са ги вълнували имперските интереси на Русия или някоя друга велика сила.

Те са били готови на всичко. Нещо което в днешно време не можем да разберем. Защото мъничките ни животи са ни толкова отчаяно скъпоценни. Едно време, когато е било нормално да умреш от грип, инфекция или при раждане, хората са се хвърляли в боя без съмнения и съжаления. В днешно време, когато е вероятно да доживееш алцхаймер, инсулт и паркинсън, стискаме живота си и всяка частичка сигурност докато не ни окапят ръцете. Буквално. Това си е наш избор, но това не ни дава право да не уважаваме героите на миналото ни. И да си измисляме паралелни Вселени, в които Русия не съществува като фактор, а ние се справяме с всичко САМИ, като едни същински лъвов.

Били сме лъвове, но всеки народ е функция на времето,  в което живее, на външните фактори, които го заобикалят. Няма как да се изолираш от имперските/корпоративните интереси, можеш само да се научиш да ги използваш. И в този смисъл - ако дядо Вазов и съвременниците му казват, че е било "турско робство", кои сме ние,че да подменяме термините с по-неунизително звучащи? Ако същите казват, че руско-турската война е била Освободителна, кои сме ние, че да твърдим, че е била окупационна? Може и да е била. Но за нас е важно, че благодарение на тези война, ние днес имаме държава. Че сме граждани, а не рая.

Човек не може да избира историята си повече отколкото семейството си. Детинско е да тропаш с крака и да протестираш, измисляйки произволни аргументи, за да оправдаеш слабостта си. Защото е именно слабост да не можеш да приемеш историята, слабост е да не можеш да понесеш, че именно Русия, а не САЩ или Англия не са ни освободили. Можели са, но не са го направили. Може би Русия не звучи добре на много хора в днешно време. Но редакцията на миналото никога не води до нищо хубаво. 

В крайна сметка, историята има нужда от обсъждане. Има нужда от анализиране, за да не се повтарят грешките. Но това не е нужно да става точно на връх празника, така че да се създава объркване в хората и да не им се позволява да се зарадват на хубавия ден. Вярно е, че в София паметниците посветени на руската армия са повече от тези на българската. Но къде са хората, които да изискват нови паметници? Плюем срещу този или онзи паметник, искаме да го премахнем, но не можем да си поискаме нов? Поводи, личности и свободно място има. Няма гражданско самосъзнание. За това никой не ние виновен!

2. Покрай вчерашният празник, се разходихме до националния исторически музей. И да, безплатния вход имаше пръст. Все пак нормален билет от 10лв на човек не е малко, при безумните ни заплати.
За моя изненада, имаше страхотно много хора. Като на мач или концерт. Семейства, млади, стари, беше ... умилително. Много от тях обсъждаха историята ни, т.е. не бяха там  от скука, а от интерес.
Но това което ми направи лошо впечатление, освен хората снимащи експонатите, за да ги сложат във ФБ, вместо да ги разгледат, беше, че резиденцията/музеят не се поддържа, а изложбите не са правени с желание и умение. Примерно залата 5-13 век беше трагична. Някакви произволни експонати, пръснати без връзка и обяснение. Лошо планиране, липса на вентилация, липса на интерактивност, надписи само на български, чупливи експонати оставени на поставки, където всеки може да ги бутне, липса на ясни надписи кое е оригинал, кое не, липса на хора, които да следят да не се използват светкавици - нещо забранено в доста музеи по света. Общо взето тъжна гледка в една прекрасна сграда и една изключително богата колекция, можеща да съперничи на доста големи музеи. 

Отново говорим за безхаберност, липса на инвестиции в родните културни ценности, липса на визия относно представянето им на хората, политизиране на много от обясненията. Примерно, представянето на траките беше дълбоко объркващо и разочароващо, за човек който е изчел много по темата, какво остава за незапознат.  Представянето на "прабългарите" също беше произволно и неаргументирано. Достиженията на българския Ренесанс не бяха обяснени, въпреки че имаше някакви снимки. Демек липсата на инициатива и финансиране и на ясна държавна (или поне музейна) политка, окалпазанява колекцията. И затова само ние сме си виновни.

Това което открих сама за себе си, беше изложбата посветена на изкуството по време на турското робство. Прекрасни доказателства за това, че българският дух не е изчезнал, а просто се е бил капсулирал в достъпни занаяти - златарство, резбарство, иконопис, и църквона литература. Това не се оценява обикновено, но Османската империя не е била Австро-Унгария за нещастие. Не е имало университети, в които да учиш наука. А науката си иска инфраструктура, няма начин.  Влагали сме творческата си искра в достъпни неща, но сме го правили зашеметяващо добре. Мисля, че тези неща трябва да се казват. Не е редно да говорим за народа ни по това време все едно е бил в кома. Не е бил в кома, оцелявал е. И се е съсредоточил в неща, които ще го запазят като етнос, които са носители на българщината. Като златарството, което си е занаят на към 8 хиляди години по нашите земи.

Защо на празника не се говори за това? Защо не се обсъжда просвещението,което е царяло в българските манастири през тези 500 години? Сигурна съм, че сред библиотеката на Рилски манастир има невероятни творби, съперничещи на работите на св. Августин и Тома Аквински на Запад. Защо никой не им обръща внимание? Защо българските съкровища се продават за жълти стотинки, показват ги по света, а на нас ни показват жалки реплики, докато по телевизиите вместо да ни говоря за тях, ни говорят за трети страни?

Не умеем да ценим достиженията си, умеем единствено да се вторачваме в помислите на другите народи. И да ги обвиняваме, че не са чисти,безкористни и обичащи ни. Еми не са. Никой не е длъжен да ни обича, освен нас самите. Защо не го правим, не знам. Аз лично доста ни обичам като народ. И мисля, че сме страхотни хора. Малко объркани, но забележителни. Жалко е, че повече хора не го виждат и не се стремят към изява на тяхната забележителност, вместо към живуркане. Едва ли животът ни сега е по-тежък от този по турското робство. Но и тогава хората са намирали начин да се съхранят и да правят красиви неща. Защо сега не го правим ми е трудно да си обясня.



Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. djani - Уви, 3 -ти март се е превърнал в дата на разделението, а не на Освобождението...
04.03.2014 16:06
По този повод непрекъснато си спомням едно Великденско интервю с патриарха дядо Максим през 90 - те години. На въпрос, какво му трябва на този народ за да преодолее злобата, завистта и разделението, той хитричко премигна и немощно прошепна - "Тояга, тояга му трябва". Вярвам, че това е алегория. Всъщност трябва му ДЪРЖАВНОСТ! Именно по този повод и аз написах един коментар "Фобии и филии" в блога си. Както винаги си точна и обективна Жани...
цитирай
2. анонимен - Всичко обърнаха с краката нагоре ...
04.03.2014 16:56
Всичко обърнаха с краката нагоре тия "демократи" мамицата им мръсна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: denijane
Категория: Други
Прочетен: 326499
Постинги: 104
Коментари: 303
Гласове: 377
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031