Миналата седмица, във ФБ се вихреше дискусия провокирана от статията: Животът навън и поглед навътре, в която се обяснява,че има живот извън България и той всъщност е доста добър. Няма как да споря с това твърдение, защото и аз съм била навън за по-дълго, и знам колко по-хубаво, спокойно и цветно е там. Но също така знам, че това не е всичко. Доста по-мъдри хора от мен са установили, че това което ни прави наистина щастливи не са покупките, а преживяванията. И смятам, че това е, което убягва на много хора и именно затова, българите са най-страдащата нация в света за трета поредна година. По-зле сме от Сирия - държава в "гражданска" война!!!

И смятам, че знам на какво се дължи това натрапливо нещастие и обезсърчение, тази тъпа болка напомняща ни колко безмислен е животът ни. Дължи се на разпадащата се държавност, на изчезналото чувство за национална принадлежност, на изчезналата гордост, че си българин. Годините на "прехода" някак успяха да ни убедят, че нацията е остаряло понятие и всички сме граждани на света, който чака да ни посрещне с отворени обятия. И затова цялата ни образователна система, цялата ни възпитателна традиция започна да се върти вместо около отглеждането на достойни българи, около отглеждането на способни емигранти! Да, но не е така.

"Нищо не може да замени чувството за принадлежност, мечтата за общото бъдеще, за основите, които полагаш за бъдещите поколения, за да могат те да живеят по-добре. За съжаление, точно това усещане липсва в България. Може би защото бъдещите поколения също липсват като идея. Но не е ли именно това смисълът на живота? Не да можеш да си купиш Мак или кола или къща, а да създадеш нещо, което ще остане, да посадиш нещо, което ще расте и ще се развива. В емигрантство винаги си чужденец. Ако там засадиш нещо, то няма да е твое. То ще е тяхно. Ще говори техният език и ще споделя техните история и ценности. Можеш да се опиташ да предадеш магията на това да си българин, но е трудно, много по-трудно. И затова, това което ще израстне от теб, ще бъде продължение на една друга идея, на една друга нация! Съгласна съм, понякога има смисъл да го направиш. Особено ако поколението ти изобщо не може да израстне там от където идваш. Но, в крайна сметка, всеки прави избора си.
Никой не е казал, че трябва да си българин. ~7млрд на земята не са българи и са си ок. Въпросът е ако не искаш да си българин, можеш ли да бъдеш друг?"

Това написах на момчето, в блога му. Като дете на емигранти не би ми хрумнало да убеждавам никого да се върне. Не и ако е щастлив там където е. Но не мога да не се опитам да убедя тази, които още не са тръгнали, да останат. Или тези които се чувстват празни и неразбрани там където са и се чудят защо.

Иначе той е напълно прав - положението в България е много зле и ще става все по-зле. Но то и няма как да  бъде иначе, след като всички кадърни хора бягат. Хората са ресурс, докато ресурсът ти бива разграбван, няма как да вървиш нагоре. Каквито и фокуси да прави правителството, държавата се състои от хора обединени около някаква обща идея и цели. Без хората - няма държава. Това са причинно-следствените връзки и те са неизбежни и ненарушими. Дори утре цяла България да се събуди в breed-mode и да се народят още 1М българи, положението ще остане същото, защото няма кой да ги изучи, няма кой да ги възпита, няма кой да ги направи хора, а ако случайно станат - ще избягат, защото ще потърсят себеподобните си и късмета си.

Няма как да стане по-добро положението, когато материалът се влошава. И това не е обида към останалите тук, нито обвинение към избягалите там. Вярвам, че всеки има правото да си търси късмета където намери за добре. Тъжното е, че все повече хора не намират за нужно (или възможно) да си го търсят в БГ. И държавата се опразва и бавно, но сигурно изчезва.

Може би единственото ни спасение е ксенофобската вълна в Европа, която може да принуди много емигранти да се завърнат. А когато хората са отново тук, или ще се доизродим и ще изчезнем, или с много труд и кръв и пот, ще се възродим.
Но дали трябва да градим държават си на падението на другите народи, не знам.

Държа да подчертая, не обвинявам хората, обвинявам народа. Народът не е просто съвкупност от хора родени на едно място, както една страна не е просто съвкупност от територии. Мои близки емигранти често ми казват "България винаги ще я има и като боклуците се самоочистят, ние ще се завърнем". Да, ама не. Географската карта е търпяла безброй изменение в курса на историята. И е чиста проба глупост да вярваш, че това което виждаме днес, ще бъде завинаги. Няма завинаги. Когато една страна се опразни от един народ, мястото се заема от друг. Природата не търпи вакум и това е физически закон.

Да си българин не е татуировка, България не е излята от титан на международната карта. Светът не е статичен. Светът се променя и когато една движеща сила изчезне, в случая българщината, постепенно изчезват и всичките й външни прояви, в случая държавата. Причини и следствия. И много страдания за всички сънародници, оказали се или които ще се окажат, в произволно кътче от света, тепърва трябвайки да градят своята идентичност. Ако в България имаше останала интелигенция, тя щеше да се опита да обясни това на бъдещите емигранти. Но няма, защото отдавна вече е избягала.

Ако трябва да правим разбор на проблемът, той е в глобализацията. И по-точно във  втълпяването на фалшиви ценности ("глобално село, аз съм гражданин на света"), вместо истинските ("всяко човешко същество, независимо къде е родено има право на достойно съществуване"). И целта е проста - да създаде фалшиво усещане за сигурност и благоденствие и да отвори вратата за големите игри - дали на ниво корпорации, дали на ниво държави.

В никакъв случай не съм против глобализацията като идея - всеки трябва да е свободен да живее, където се чувства добре и да пътува, където го влече. Против лъжите съм. Лъжата, например, че да си емигрант е ок. Ок е за някои. Но в повечето случаи не е. И това е феномен засягащ не само българите, но и други нации "трета ръка", например южноамериканците в Испания. Да се откъснеш от приятели, семейство, близки, да гледаш децата си как растат по скайп, как родителите ти остаряват далеч от теб, семейните празници - само на снимки. Това НЕ е нормално. А ни лъжат, че е. Не е нормално, нито полезно да живееш далече от това, към което принадлежиш, от това което те определя като личност и член на обществото.

Не твърдя, че всеки роден в България трябва да се чувства българин, но ако ~2М българи не се чувстват българи, очевидно има сериозен проблем. Навсякъде хора се местят, но в България става въпрос за 1/4 от населението! И много малка част от тези хора искат да бъдат българи. Защото не виждат смисъл да бъдат, не виждат нищо хубаво в България. А в България има хубави неща. Българите са хубави хора. Макар и озлобени и изтощени от фалшиви битки, но все пак хубави, състрадателни, умни, оцеляващи, ценящи живота и радостите му. Не сме лоши хора. Направиха ни лоши! Лоши и слаби! България, която е победила на н-фронта по време на междусъюзническата война, ако утре бъде нападната, никой няма да я защити, защото някой ни убеди, че то всъщност от държавата ни нямало смисъл. Нацията ни била демоде. Патриотизмът бил нещо лошо! Така ли? А защо тогава Турция сключва оръжейни сделки за милиарди с Китай, защо саудитците се въоражават като луди, защо дронове охраняват въздушното пространство на Германия и тя си позволи да изнудва европейската комисия, за да защити правата на концерните си??? Защо в големите държави да защитаваш родното производство и правата на гражданите си е нещо нормално, само в България ни убеждават, че не било така, че не трябвало да има протекционизъм, че трябва да се защитават ЧУЖДИТЕ компании за сметка на българските.

Събудете се и се осъзнайте хора!  Да си готов да се пожертваш за родината не те прави жертва на груповата динамика и манипулация, а е символ на любов и отдаденост. Родолюбието не е нещо лошо, когато не се стига до крайности. Напротив, това е движещата сила на всяка голяма държава. Да мразиш чужденците и да биеш бежанци е жалко и грозно. Но да мразиш сънародниците си и да заплюваш държавата си, да обясняваш как най-добре всички да емигрират, за да не се мъчат е грозно, долно и пагубно и за народа и за личността.

Защото сме родени българи, харесва ли ни или не. Не можем да изстържем десетилетия програмиране и да ги заместим с чужди програми. Всяка нация е уникална в светогледа си  и от всяка една цивилизацията има нужда. Няма такова нещо като глобално село. Има само селяни (работна ръка) и граждани (държави и корпорации), които ги експлоатират.

И стигам до същината. Конспирацията не е срещу България. Това е глобална кампания за създаване на работници без корени и връзки, свободен глобален ресурс, който да се излее там, където е нужен. И където обикновено тези хора имат много малко права. Хора без нация, без дом, без ценности, живеещи, за да работят и за да консумират и които съвсем определено не биха вдигнали пушка срещу силния на деня. Защото не принадлежат никъде. А единственото нещо, което може да те накара да се жертваш за нещо или да отидеш на война за нещо, е любовта и чувството за принадлежност.

Ако някой мисли, че съм твърде черногледа, мога да дам и злободневен пример. Идеята, лансирана от някои, и която изглежда ужасно вероятна ако съдим по безумните действия на българското правителство  че са се спазарили да плащат едновременно на САЩ за реактор и на Русия за арбитраж, за АЕЦ който няма да имаме, защото би било твърде "нормално" да получим нещо срещу парите си. Това си е чиста проба безкръвна бомбардировка. Пълен грабеж по ВСИЧКИ параграфи.
И най-лошото е, че съм абсолютно сигурна, че който и да беше на власт, щеше да направи същото. Защото ние сме окупирана територия. Няма оръжия и войска, но има достатъчно лостове и нулева съпротива.

А сме окупирана територия, защото няма държава, няма и народ. Помислете, дали по време на турското робство животът за българите  е бил по-добър от сега. Дали по времето на Франко животът в Испания е бил по-добър, дали животът в Сирия в момента е по-добър? България не е най-ужасното място за живот и въпреки това, всички ние сме убедени, че най-доброто което можем да направим е да избягаме. А най-доброто което можем да направим и за себе си и за нацията е да останем и да работим с всички сили за тази държава и за тази нация. Защото заслужаваме да съществуваме и да се наричаме българи. Заслужаваме!

И аз писах почти идентично по темата в постинга "Емиграция и шизофрения". Публикувха го в няколко емигрантски сайта в САЩ. Но проблема е ТУК. И до голяма степен в еснафското ни отношение към живота. За съжаление дълбоко присъщо на народа ни. Още по възрожденско време, майките са вземали сиренце в ръка, надигали са поличката на момиченцето си и мацвайки го между крачката са произнасяли заклинанието: "Яж дунде сиренце, чобан да вземеш". И всички родители започват родоотстъпното си поведение още от чуждоезичната детска градина, езиковото обучение, за сметка на всичко останало, следването в чужбина и закономерно сами подготвят несретната си участ да следят живота на деца и внуци през Скайп -а.
Постинга ти заслужава широка популярност в печатните и електронни медии!

Джани, благодаря ти, както винаги си много мил. Дааа, сега си припомних поста ти, тогава ме беше впечатлил много и коментирахме.
Този тук е плод на една дълга дискусия във Фб от миналата седмица, където ме убеждаваха, че патриотизмът бил манипулация и че националните герои се жертвали заради подвеждане по груповата динамика. Втрещих се, че умни и начетени хора не признават огромната сила на чувството за принадлежност и родовата памет, и за тях това е нещо първично и жалко.
Аз също вярвам в свободата и правото на всеки да се самоопредели. Но адски започна да ми писва това космополитно мрънкане. Като сме тук мислим само как да избягаме, като сме там се чудим защо не ни приемат. Ми как да те приемат като ти самият не приемаш това, което си и искаш да бъдещ нещо друго.
Не знаех това за майките, звучи отвратително. Но не и изненадващо. Очертаваме се като хора готови да продадат и най-милото си, в името на "по-добрия живот" някъде другаде. Вместо да направим нужното, за да го имаме тук и сега.
Общо взето твърде много фалшиви ценности, твърде малко истински будители, които да ги посочат.
Тогава ти бях написала, че се раждаме голи, без националност, но сега осъзнавам, че тя се възпитава, с всяка секунда от живота ни. И когато систематично това възпитание, това създаване на идентичност, се пренебрегва или изопачава, получаваме нашата версия на народ и нация. Мразеща себе си, покланяща се пред чуждите, но в същото време проклинаща ги, че били различни. Отхвърлили сме националният етикет, но на сляпо, без да го заменим с нищо смислено и сме останали голи и безродни. И без да осъзнаем силата и смисълът на свръхструктури като "Родина" и "народ".