Небольшие пояснения о предшествующих интервью событиях.
Фабрика Vio.Me в Салониках производила промышленный клей, утеплители и прочие химические материалы для строительства. С 2010-го рабочие согласились уйти в неоплачиваемый отпуск на период от 4 до 6 недель. Затем владелец фабрики стал сокращать зарплаты, уверяя рабочих в том, что это лишь временная мера и в будущем им выплатят все долги. Основной его аргумент заключался в том, что прибыли фабрики упали на 15-20%. Когда же собственник не сдержал своего обещания выплатить задолженности по зарплате, рабочие объявили забастовку. В ответ на их борьбу хозяин в мае 2011-го просто бросил фабрику, так и не заплатив долги 70 рабочим. Потом рабочие узнали, что компания все-таки продолжала получать прибыль, а «убытки» были из-за кредита, который Vio.Me выделила своей дочерней компании Philkeram Jonson. В июле 2011-го рабочие решили оккупировать фабрику и взять свое будущее в собственные руки, установить рабочий контроль за производством на фабрике. Основным организатором их борьбы выступил фабричный профсоюз.
Работнически контрол на фабрика Vio.me в гръцкия град Солун
Неотдавна у нас се появи възможност да вземем интервю от Макис Анагносту, представител на профсъюза на работниците във фабрика Vio.me в гр. Солун. Фабриката към момента се намира под контрола на работниците и се управлява от тях. Отделна благодарност изразяваме от Тео от Инициативата на Солидарност в Солун за организация на интервюто, превода на гръцки и обратно на английский. В същото време Тео работил над четири разлини интервюта, което го прави още по ценни и така показват нивото на заинтересованост в това дело.
Филип Фергюсон: В Новa Зеландия у нас битува мнение, че икономическата криза е много интензивна, и не се осветява силно. Може ли ти да ни разкажеш за това, как кризата влияе на хората, в частност на работниците в Гърции?
Макис Анагносту: В икономически смисъл голяма част от гръцкото общество и в частност работниците се сблъскват с нищета. Съгласно официалната статистика над 40% се намират под чертата на бедност, као това е официална статистика и ние мислим, че това число е по-високо, защото много хора са горди за да просят помощ или да се регистрират в каква да е служба. Но има няколко инициативи изходящи от социалните движения и ние се надяваме, че тези движения ще растат и ние винаги се стараем да направим това по-добре.
ФФ: Ние разбираме, че собствениците на Vio.me просто престанали да ви плащат и спрели производствота. Можеш ли ти да ни разкажеш за последователността на събитията и за това, какво влияние те оказали на работниците?
МА: Vio.me била част от група компании, у които имало финансови трудности. Те принадлежали на трима сбственици и профсъюзите винаги искали тези три компании да станат независими една от друга, но собствениците по какви причини, известни само на тях, продължавали да настояват на съвместно владение на тези три компании. Главната компания имала финансови трудности, а останалите две били доходни, у тях нямало проблем, но разоряването на главната компания повлякла и останалите. Последствията за работниците били чудовищни. Дълго време работниците и техните семейства били в ужас. Дълго време те били лишени от болшинството базови потребности, такива като храна. Това ги сблъскало с огромна нищета, а блатото на нищетата се обърнала за работниците със сериозни психологически проблеми. Това станало повратна точка. Ние, като едно цяло осъзнахме, че сред нас има хора с големи психологически проблеми и възможно някои даже на край на живота. Ние осъзнахме, че не можем просто да стоим и да чакаме нашите заплати, а трябва да направим нещо радикално. Това е било, когато ние приехме решение да вземем производството в наши ръце. В този момент ние обявихме това решение на останалото общество.
След нашата обява се вдигна огромна вълна на солидарност, която ни придаде бодрост и сила на духа, морална и политическа поддръжка позволявайки ни да пристъпим към самостоятелно управление.
ФФ: Как се появи решението да се завладее завода? Какво ви застави да изберете завладяването и да продължите производството, а не предприехте какви да е други действия?
МА: Нямахме други варианти за действия. Единствената алтернатива за самоуправление — това са безработица и изолация. Ние намерихме сили в себе си да издигнем добре известния девиз: «Ако вииие не можете да направите това то ние ще го направим!»
ФФ: Как е устроено управлението на фабриката под работнически контрол?
МА: Организационната чась: всички решения се приемат на общо събрание на работниците. От решениятай, какъв сорт суровини ние ще купуваме за да произвеждаме продукция, която ще продаваме. Цялата власт принадлежи на общото събрание.
Разбира се по този пътн има проблеми. Това е бавния процес, защото вие не знаете какво ще ви донесе следващия ден и да носите пълна отговорност за ситуацията, за която вие сте узнали и тук да отдавате по нея разпореждания.
ФФ: Как вие намирате пазар за вашата продукция?
МА: В момента у нас има няколко клиента, които чакат от нас производство и продажба на нашата продукция. Но някои проблеми, например, малък недостиг на суровини, не винаги позволява да удовлетворяваме това търсене. Суровините са много важни за началото на производство. В даден момент ние поставяме на аукцион продукти, които вече са били в склада на компанията и които ние легално сме конфискували чрез легална борба. Сега ни трябва да освободим склада и да превърнем всички продукти в пари, което да ни позволи да започнем производство. Ние разбираме, че това всичко бързо няма да се получи, но без това производство нищи не можем да направим.
ФФ: Ние знаем за голямо количестве демонстрации и общи стачки, но мерките по жестока икономия продължават. Има ли по-широко движение към работнически контрол и формиране на алтернативни икономически модели на ниво местни фабрики, други работни места и населени пунктове? С други думи, форма на двойна власт.
МА: Такъв род предложения за работнически контрол е имало и на други фабрики. Но между различните фабрики има големи различия. Ние постоянно контактуваме с наши колеги в други фабрики, които се намират в подобно положение и винаги им предлагаме нашия тип решения.
Разбира се ние искаме да видим тези проекти и инициативи на работници активно развиващи се вътре в обществото, в това число и на фабриките. Така също ние мислим, че безналичния разчет може да бъде разпространен и на производството. Ние можем да имаме до 15% от нашата дейност в безналичен разчет между фабриките. Това може да е за пример, еда или обувките или дрехите са продукти, които са необходими на работниците.
(Наивни илюзии! Това е социал-демократически тезис «за постепенното и мирно вливане на капитализма в социализъм»! Не се вземат в предвид икономическите закони на капитализма и главния закон — закона за добавената стойност, т.е. неукротимия стремеж капиталистите към печалба на всяка цена. И даже не просто печалби, а свръхпечалби! И използването от капиталистите за тази цел, преди всичко, държавната сила — тези самите «въоръжени хора», за които многократно говорили классиците на марксизма, т.е. армия, полиция, охрана и пр. Да не говорим за съда, законите, парламента, които също стоят на стража на интересите на цялото капиталистическо общество, като цяло, не тези работници и техните профсъюзни лидери, наивно предполагащи, че може постепенно да се разпространи самоуправление в обществото без всякаква съпротива на капиталистите, на тесния слой едър и крупен капитал. Без завоюване на политическата власт в обществото на работническата класа, без сваляне на цялата държавна капиталистическа машина, без образуване на свои «отряди от въоръжени хора», които строго да стоят на стража интересите на работници и трудещи се маси, да се проведе самоуправление в обществото е невъзможно. Историята е доказала това неведнъж. Доказала го е кървави многочисленни жертви на работници и трудещи се. Нужно е накрая, да се научим да правим изводи от грешките на своите предшественници, а не да разпространяваме сред работническата маса отдавна опровергани реформистски лъжи. — прим. РП)
ФФ: Неофашистската «Златна Зора» нерядко изобразява поддръжка на работническата класа и бедните. Колко голям проблем се явяват неофашистите за работниците? Как може да спрат техните опити да се представи изкупителната жертва, например работниците мигранти?
МА: Ние не знаем най-добрите решения, защото ние не сме политическа организация и ние не правим теоретически анализ. (Ето това е лошо! Защото вие работнически лидери, така и не разбрахте засега, че без своя политическа организация да се борите с капитализма и капиталистите сте безсилни! — прим. РП) Ние сме работнически съюз, и ние можем да разкажем за това, как ние се справяме с това. Ние приехме решение на общо събрание, че ние напълно изключваме «Златна Зора» от нашата борба. Ние не искаме да имаме с неофашистите нищо общо, даже то да ни носи храна и да демонстрират солидарност с нас, или да ни дават пари. Така също ние казваме, че е най-добре буржоазното общество да поддържа тази фашиска «Златна Зора», защото това може да стане край и за двете — за буржоазията и за «Златна Зора». (Нивото на политическа «мъдрост» на този профсъюзен лидер просто смущава! Позиция: «колкото по-лошо — толкова по-добре»? И това у работнически лидер? Правилно е да кажем, че той е истински защитник на фашистите и империалистите. По-добър те и не могат да намерят! Ако този работнически активист макар да представя себе си, в какво положение ще се окажат работниците и трудещите се маси, ако тази «поддръжка на буржоазното общество на фашистите» се осъществи? Или уроците на историята за него са пуст звук? Вероятно, самия той не иска да работи от сутрин до вечер за къшей хляб в работнически концлагери, надявайки се че винаги ще се намери и малко масло за къшея хляб. Помнят се немските социал-демократи, помогнали едно време да дойдат фашистите на Хитлер на власт в Германия, така и не предполагали, че за тази тяхна помощ с тях се разплатили Гестаповците. — прим. РП)
Разбира се ние разбираме, че имигрантите са същите работници, както и ние самите, и не трябва да има никаква дискриминация по отношение към тях. В нашият профсъюз има много работници имигранти и ние мислим че хората ще разберат, че няма разлика между работниците от различните страни, тогава за съществуването на «Златна Зора» няма да останат никакви причини. (Още «по-мъдро»! Нима за съществуването на фашизма причина се явяват работниците-мигранти? Тяхната причина са класовите интереси на олигархията, империалистите! За империалистите тези фашисти са необходими, както и реакционните профсъюзи, разпространяващи сред работническата маса опасни и дезориентиращи ги илюзии, за да удържат тези работнически маси в подчинение. — прим. РП)
Ние казахме по-рано, че «Златна Зора» просто се опитва да преодолее собственото си уродство, затова и се опитва да представи, като уроди имигрантите пред останалата общественост. (Това са емоции, неумение да се видят истинските корени на общественните явления и събития, иначе казано — политическа безграмотност или съзнателна дезинформация. Политическата оценка на явлението неофашизъм не съдържа емоции. А за намиране на верен път на борба на работниците им трябва вярна политическа оценка, защото именно тя ще им подскаже, как трябва да се борят и с кого именно, преди всичко да се борят — прим. РП).
ФФ: Какво е отношението на работницие към последните избори? Поддържат ли те такива партии, като Сириза, поддържат ли завладяването на Vio.me и неговото управление под работничски контрол?
МА: До спирането на фабриката имаше целия спектър от политически течения, от десни и леви и даже анархисти. След спирането на фабриката на последните избори двете основни политически партии — социалистите и дясното крило бяха изключени от работниците. Така че днес най-дясното крило у нас на фабриката — това е Сириза. Що се отнася до Сириза, то съвсем неотдавна те заявили за поддръжка на нашата борба, те заявили, че направят всичко възможно за да убедят правителството да ни позволи да управляваме, като работнически кооператив и даже ще внесат закон за самоуправление в гръцкия парламент. Разбира се те решили да ни поддържат борбата от скоро. Ние в миналото ги търсихме нееднократно. Но те отказваха. Така че у нас няма гаранции, че те ще продължат да поддържат нашата борба в бъдеще. Нашата цел — да създадем широк обществен алианс в полза на тази борба и ние искаме нашето движение на солидарност да го направим многостранно и разнообразно и да не бъдем съединени само с една политическа партия.
(И това е знаково — все едно е с кого ще си, на думи всички обещават поддръжка. А собствена политическа линия у профсъюза няма — той просто казано шантажира, отива за тези и с тези, които красиво обещават. До къде този профсъюз ще приведе работниците с такава своя «политика», няма да гадаем — пряко под крилото на буржоазията. При това не демократическата буржоазия, а фашиската, която ще положи край не само на самоуправлението на работниците на фабриките, но и на всяка работническа демокрация. Историята това го доказа не един път.
Всъщност къде е е прехвалената КПГ? Защо не се вижда нейното участие в борбата на работниците във фабриките и няма нейното политическо ръководство? Защо така се оказало, че цялата борба на работниците била отдадена на откуп от реакционния профсъюз на фабриката? — прим. РП)
ФФ: Как виждате перспективите за работническата класа в Гърция в близко бъдеще?
МА: Ние сме уверени, че реакцията ще се засили, защото ще има още рязане на заплати и пенсии и ще има още по-силно налогооблагане от правителството. Така че ние очакваме да видим реакцията на работниците, но ние не знаем, каква ще бъде тя. В края на краищата ние сами вярваме в друг свят, защото ние имаме още по-радикални идеи за тези неща и ние ще насочим ситуацията в друго направление, но ние не знаем, имаме ли сили да направим това реалност.
ФФ: Как работниците от другите страни най-добре ви оказват поддръжка на Vio.me?
МА: Хората продължават да задават този въпрос. Аз мисля, че най-добър способ да се поддържа Vio.me днес е като се усили натиска на политическата система не само в Гърция, но и зад граница, трябва да се оставят в покой работниците и да не се првдигат препятствия на техните решения за самоуправление. Така че всичко, което от вас се — е да се поддържа натиск не само към работническите организации, но и към социалните организации, културни, всякакви, които са на път към самоуправление. Нужно е да се създаде широк фронт, който да позволи да се поддържа натиск на политическата система, за да се отстранят препятствията в организацията на работническото самоуправление и цялото общество, при това не само в Гърция, но и зад граница. (Ето я и цялата «политическа програма» на тези профсъюзни реакционери! Давайте широк фронт, «натиск» на буржоазното правителство. А то ще «послуша» и доброволно ще се откаже от противодействието на работническото самоуправление, ще се откаже да изпълнява волята на тези, които му служат — волята на капиталистите. Това е нещо като навалновските призиви: хайде които са за добро и против лошото на улицата, развешаем кроссовки по проводам, и правительство само ще се изправи, ще започне да мисли за народа, а не заб олигарсите. Трябва да се премахнат такива работнически лидери и то по-бързо! Това са провокатори, а не лидери на революционна класа. — прим. РП)
Има и морална и политическа поддръжка на Vio.me и аз мисля, че ние трябва винаги да стоим зад другите борещи се хора и да поддържаме техните декларации и документи. Ние знаем например, че са ни нужни един милион подписа на Европейско ниво, за да предложим закон за провеждане на дискусия в Европейската Комисия. Това е друг способ да предвижим самоуправлението на обществено обсъждане. (Не по-малко утопична. От една утопия към друга. — прим. РП)
Борбата на Vio.me може да се поддържа и материално, чрез нашия вебсайт — vio.me.org. Така също ние провеждаме интернационална кампания по събиране на средства за неотложни икономически нужди в нашата фабрика и нашата борба.
https://rdln.wordpress.com/2013/03/05/workers-self-management-only-solution-interview-with-spokesperson-for-vio-me-occupation/
Перевод — одного из читателей РП
