Когато човек се сблъска с трагедия, думите се губят. Можеш само да мълчиш и да се опитваш да съчувстваш на всички засегнати. Само че случаят от днешния ден излезе от рамките на трагедията и влезе в зоната на здрача. И то не с гнусното убийство. А с гнусните думи на нашия премиер и неговият министър.
 Странно изявленията на последните двама не се появиха в своята пълнота в медиите. Други новини са ги изместили. Но аз не мога да ги забравя и не мога да простя. 
Много неща човек може да прости и да оправдае - простотията, лъжите, далаверите. Гаврата с археолозите и с националното (а и световно наследство) в лицето на керемидите и кошарата, които ББ видя в тракийския некропол. Но да се усмихваш в момент на трагедия, да се поздравяваш за добре свършената работа, когато един млад живот е бил отнет, да хвалиш кучето изровило трупа, и да казваш "само кучето за радост я намери"...
 За чия радост, г-н Премиер?! За родителите, че най-сетне са разбрали, за гражданите, че най-сетне поредната черна точка върху лицето на полицията изчезна или за полицията, която така или иначе НЕ си свърши работата. Или може би за кучето, че е свършило нещо полезно и евентуално ще получи телешки пържоли. 
 Но аз не обвинявам кучето. Обичам кучетата!
 Не, бясна съм на политиците ни и на хората, които като стадо гледат новините и се радват на простотията на Премиера. И се чувстват умни в сравнение с него. Ами не сме умни, тъпи сме, до болка тъпи, след като един човек може да си позволи да се държи с хората като с кучета, а с кучетата като с хора и това да му се размине. 
 Няма да пиша много, защото искрено ме боли. Боли ме за България. Защото обичам страната ни, въпреки всичко. Обичам я, но намразвам хората. Хората, които са забравили да се вълнуват, забравили са да съчувстват, забравили са да търсят справедливост. Новините се слушат с овчи поглед, а след това животът продължава. 
 Е, за някои този живот не продължава. Като например за трупа, който откриха днес (не искам да казвам името на момичето, защото все още има надежда да не е тя). И този живот не продълждава заради всички нас. Заради тези които търпим разни изверги да се разхождат на свобода обиждайки, биейки, прегазвайки произволни хора в произволно време; други изверги да ги коментират с усмивка и всичко да продължава по старому. Това не е живот и това не е държава. 
 Мир на душата на момичето. И мир за всички нас, защото както сме я почнали, няма много изгледи нещата да свършат добре!
 А за пропусналите новините, ето линкове:
"Първият благодари на МВР, ГДБОП, Института по психология на МВР, Върховна касационна прокуратура за свършената работа. Вторият каза, че семейството на Мирослава трябва да се извини на полицията заради "лошите думи за МВР".

"Не спах цяла нощ заедно с вътрешния министър Цветан Цветанов. Използвахме тежка техника и най-накрая куче на Червения кръст изрови трупа на момичето. Затова казах на Цветанов, когато вземе заплата, да купи на кучето три-четири телешки пържолки. Отделно от това водачът на кучето също ще бъде награден..." (Бойко Борисов)" връзка

"В десетката: Ядосайте се!"
http://e-vestnik.bg/13618/v-desetkata-yadosayte-se/

Останаха ли българи със сърца?
Останаха ли българи с морал?
Какво стана - гаврят се със смъртта на децата ни, а ние мълчим.
Извиняват се с половин уста, но не лично, а чрез медиите...
Докога ще мълчим?