Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
22.09.2017 20:46 -
Изоставените - 4 последна
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2356 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2017 21:01
Прочетен: 2356 Коментари: 5 Гласове:
9
Последна промяна: 22.09.2017 21:01
Изоставените - 4 последна част
Изблик на контраст в различни чувства между майка и син. Театърът бе тотален. Нима може да има толкова студенина в една истинска майка, която винаги е играла ролята на любвеобилна майка към детето си, въпреки дългата раздяла, да остане замръзнала, без дори да прегърне детето си. Тя остана в камена поза вцепени се и не пророни дори и една сълза. Дори и дума не продума. Какво сърце и душа? Каква човечност?
Ася отблъсна грубо Чочко, обърна се с гръб към него и се затича обратно към вратата, от която бе дошла. Малкият падна на пода и не разбираше в първият момент какво се случва, като с натъжени очи видя и последните остатъци на гърба на майка му. Когато се скри напълно детето изпищя:
- Маооооо- но гласът му бе чут само от мене и останалите свиждащи хора.
На следващият ден събрах багажа от от квартирата и хванахме пъривият полет обратно за София. А малкият цяла нощ не бе на себе си. Трудно заспа и цяла нощ бълнуваше за майка му. Умишлено прескачам тази сцена, за да не Ви натъжавам до болка.
Разочарованието ми бе тотално. Ася е човек, който неустоимо ме привлича, колкото и да усещам, че е един вредител и то истински за душевното ми спокойствие. Имах надеждата, че ще доживея живота си близо до нея, а в същото време останахме безкрайно далече един от друг. Явно прекалено влюбен се хванах, като удавник за сламка за нея с надеждата, която размахваше пред мене съзнателно, а друг път съвсем умишлено, за истински спокоен съвместен живот. И въпреки това усещах, че ръцете ми остават празни, а пръстите ми улавят само въздух. Понякога гласът на разума печели битката, но обикновено за кратко време. Емоциите заглушаваха гласът на разочароващата ситуация - истината, която вече толкова дълго крещи в лицето ми. Но и сега, твърде лесно при възможност бих се отдал на желанието отново да обгърна раменете на Ася. След такава възможност се обвинявам, че съм слаб и емоционално недорасъл... и е много вероятно мислите ми са на прав път.
Отново се сринах на земята. Колко болки още ще толерирам в живота си? И няма да ми е за първи път, нито ще е за последен ... ,,Може би този път ще е различно", казвам си с отчаян наивитет. Зная, че няма да стане така, но въпреки това предпочитам винаги да правя тази грешка и си зарявам глава в пясъка, а задните ми част стърчат обрулвани от вятъра, за да разсеят неприятните изспускания на газовото ми находище. Гласът на разума ми ми подсказва, че доброволно се превръщам в човек, който винаги приема охотно да бъде нараняван и накърняван. Нараняването е едно от най-интимните преживявания, които може да срещнеш с човека, който си споделяш ежедневието. Може да се случи на всеки, колкото и силен да е той. Защото имаме силни чувства и спомени, с които не искаме или ни е трудно да се сбогуваме. Разбирам много добре, какво се случва, какви ще са последиците и защо това е крайно неприятно за мене. Изкривен начин за живота, изпълнен с надежда, упорит, но твърде крехък... Колко болки още ще толериам? Явно е време да опоределя своите граници и да осмисля, какво искам от живота за себе си. Трудно ще ми, е когато стоя още в стари похвати на поведение.
Следващите шест години съвместният ми живот с Чочко ( А той вече е на осемнадесет години) протече, като един миг от животът ни. Работливо и отговорно дете излезе. Още от дванадесет годишна възраст започна всяка лятна ваканция да работи и да помага във финансовият ни бюджет. Стягам се за абитурентско изпращане. Завърши немска гимназия с отличен. Надявам се да продължи да учи.
Шесте гидини затвор, които Ася излежа изминаха, но не пожела да дойде дори и на абитурентската вечер на сина си. Но в края на краищата щасттието на всички ни е в нашите ръце. Някои хора, колкото и да ни теглят сърцата към тях, в същност не заслужават нашата жертва... Живях в един омагьосен кръг, в който ту си тръгвах, ту се връщах... Върти се на живота колелото... В случайности отдавна ми е трудно да повярвам. Не намерих в душата ти доброто. Повярвай ми няма как да го забравя...
aip55
Всяко зло за добро.
Така излиза накрая. Възможно ли е, майката да прекъсва контакта с детето, за да му осигури в твое лице по-добър старт в живота? Защото нейната репутация би почернила името му.
цитирайТака излиза накрая. Възможно ли е, майката да прекъсва контакта с детето, за да му осигури в твое лице по-добър старт в живота? Защото нейната репутация би почернила името му.
travell написа:
Всяко зло за добро.
Така излиза накрая. Възможно ли е, майката да прекъсва контакта с детето, за да му осигури в твое лице по-добър старт в живота? Защото нейната репутация би почернила името му.
Така излиза накрая. Възможно ли е, майката да прекъсва контакта с детето, за да му осигури в твое лице по-добър старт в живота? Защото нейната репутация би почернила името му.
........................................................
Благодаря ти за вниманието и насочването Дани.
Още в началото на разказа дадох да се разбере, че има нещо объркано в отношенията м/у двамата. Голям процент от нежния пол в съвремието, търсят под дърво и камък комерсиалният начин на живот. А точно този момент умишлено не го пуснах. Вербуването на муле, за пренасянето на наркотик и лесните му пари след това. Получава се така, че с обещанията на Ася, все едно има някаква кпарирала функция. Писах разказа с голяма емоция и не оставих умишлено моето мнение на читателя, кой какъв е. Добър. Лош.
Разбира се има какво да се каже и за Ася, но както по рано споменах в един от коментарите разказа е съкратен с повече от 50 процента и за това се получи вакума в разказа и въпросите, които имаш ти. Именно пасажа за репутацията на майката е най-много съкратен, също и за вълненията на малкият Чочко. Иначе трябваше да пусна още три части на разказа.
Тъжна история. Но поне на баща е случило детето, като майка няма.
цитирайcoacoa11 написа:
Тъжна история. Но поне на баща е случило детето, като майка няма.
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Примери колкото си щеш в този объркан свят,
без значение на ситуация.
Да това, че детето е случило на баща,
това е хепи-енда на цялата история!
Благодаря, че намина в нашият литературен оазис Соасоа11!
Здрасти, aip55!:)
Прочетох четирите части наведнъж тази вечер.
Интересно повествование. Стана ми жал за героя...
Обичал я е наистина, но тя или не е била готова
за тази любов, или е имала студена душа и енергийно
не е била способна да оцени неговото присъствие
в собствения си живот и този на синът и.
Всеки сам избира по какъв път да върви. Ася е избрала
грешния път и той закономерно я е отвел до затвора.
Аз вярвам, че майчиното чувство е божествено заложено
у всяка жена. Въпрос на личен избор е да го поливаме,
да го оставим да расте и избуее, а накрая да му берем плодовете.
Има жени, при които просто чувството остава в латентно състояние.
Явно Ася е от този тип. Ще се радвам да прочета продължение
на тези 4 разказа и щастлива развръзка за героя ти, който намира любовта
съответна на неговата вибрация!:)
Поздрави от мен!
Ели
цитирайПрочетох четирите части наведнъж тази вечер.
Интересно повествование. Стана ми жал за героя...
Обичал я е наистина, но тя или не е била готова
за тази любов, или е имала студена душа и енергийно
не е била способна да оцени неговото присъствие
в собствения си живот и този на синът и.
Всеки сам избира по какъв път да върви. Ася е избрала
грешния път и той закономерно я е отвел до затвора.
Аз вярвам, че майчиното чувство е божествено заложено
у всяка жена. Въпрос на личен избор е да го поливаме,
да го оставим да расте и избуее, а накрая да му берем плодовете.
Има жени, при които просто чувството остава в латентно състояние.
Явно Ася е от този тип. Ще се радвам да прочета продължение
на тези 4 разказа и щастлива развръзка за героя ти, който намира любовта
съответна на неговата вибрация!:)
Поздрави от мен!
Ели
Търсене
За този блог
Гласове: 7324
Блогрол
1. Coacoa11
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед