Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2014 19:58 - До кога ще заместваме институциите с дарения?
Автор: denijane Категория: Други   
Прочетен: 1331 Коментари: 0 Гласове:
4



Поредно бедствие, поредна дарителска кампания. За пореден път, българите ще си бръкнат в джоба, за да подпомагат бедстващите. И за пореден път никой няма да попита "Кой е отговорен и как ще бъде наказан?". И "Какво ще направим, за да не се повтори такъв тип бедствие?" . Никой няма да попита достатъчно настоятелно и съответно никой няма да отговори и да поеме отговорност. Ще помогнем на хората някак да съберат остатъците от разбития си живот и да продължат напред, а политиците и институциите ще продължат безполезното си "усвояване" на държавни и европейски средства без нищо да се промени по същество.
И до кога така? До кога държавата ще прибира данъците ни, но няма да прави нищо за нас? До кога ще помагаме с дарения след бедствието, до кога ще ходим да разчистваме в хаоса и да помагаме както можем, изземамайки функцията на институциите, на които плащаме, за да съществуват и да ни служат? 
Трябва да сме напълно наясно. Бедствия се случват, случвали са се и ще се случват. Дали ще е наводнение, земетресение, ураган, пожар или епидемия, все нещо ще се случи. Разликата между функциониращата държава и абдикиралата държава е, че първата прави всичко възможно да избегне бедствията, подготвена е как да действа при тях, и е планирала обезпечаването на пострадалите след като критичният момент приключи. Включително финансова помощ, социална и психологическа. Това е във функциониращата държава. В абдикиралата държава, бедствията са пълна изненада, действията по време на тях са хаотични и недостатъчни, а действията след това са дарителски и доброволчески. Държавата не я интересуват нашите страдания. Интересуват я гласът ни, данъците ни и осигуровките ни. Нищо повече.
И докато ние участваме в този омагьосан цикъл: бедствие -> дарения -> забрава, нищо няма да се промени.
Благотворителността е нещо прекрасно, да помогнеш на страдащите също. Вероятно написаното от мен ще прозвучи неуместно на много хора, в момент в който хората страдат и оплакват загиналите. Но искам да ги попитам - колко още? Колко още трябва да умрат, преди да изригнем срещу този геноцид, който извършват срещу нас? Колко още ще замазваме пролуките както можем, докато чакаме лодката да потъне, вместо да се хванем и да я ремонтираме веднъж и завинаги? Ако днес отново забравим, колко още ще загинат утре? 
Докога ще търпим всяко ново правителство да сменя експерти в общини и кметства със "свои", да налага деспотичен режим, където има власт, да слага на отговорни и експертни позиции хора, които бъкел не разбират от нищо и не ги и интересува, интересува ги само да са във властта, за да лапат. Това не е сцена от "Столичани в повече", това е истината, такава каквато животът ме среща с нея през последната година. Агенции, институции, общини, кметства, в които на власт са не умните, отговорните и специалистите, а парашутистите, калинките или просто далавераджиите-престъпници. Тези хора не се интересуват от контрол върху инфраструктурата и безопастността на хората, не ги интересува до какво води изсичането на горите по склоновете, не ги интересува до какво води непочистването на речните корита, или необмислената им промяна, или липсата на обезопасяване и диги по време на очаквани валежи. Тези хора, не разбират нищо, не ги интересува нищо и не са отговорни за нищо. И така се стига до това, което виждаме сега - наводнения по всякакви причини, хора губещи домовете си и всичко което са купували, създавали или отглеждали цял живот и никой, ама НИКОЙ не знае защо се е случило. НИКОЙ не се чувства отговорен. Ако се опиташ да ги съдиш, НИКОЙ не знае кой трябва да бъде отговорен. Защото всички са безполезни. Или са безпомощни.
Ами тогава какво ни изненадва? Поредното бедствие? В Африка в момента върлува ебола, вирус със смъртност между 60% и 90%, за който няма лек. Голяма част от бежанците в България са именно африканци. Правете си сметката какво би могло да ни се случи, ако продължаваме да толерираме подобен тип управление. Ако продължаваме да избираме политици и кметове, които не желаят да следват обща стратегия за развитието на България, които променят мнението си на всеки кръгъл час или с всеки нов подкуп и за които нищо освен собственото им его няма значение. Една държава има нужда от дългосрочна стратегия (10-20г независимо от правителството на власт), последователна политика и стабилност на целите. И от отговорност, много ама много отговорност. Ако никой не е отговорен, то всички са напълно безотговорни.
Живеем в демокрация, ние решаваме кой ще бъде на власт и какво ще прави докато е там. Ако тези бедствия и жертви не са ни достатъчен стимул да променим държавата си, значи заслужваме всичко което ни се случва. И ако днес потопът се е случил в малък град, и можем да помогнем поне малко с даренията си, утре бедствието може да удари произволно голям град. И тогава нашите стотинки и левчета просто няма да помогнат. Нищо няма да помогне. Защото единствено държавата има ресурса необходим да се подготви за наистина голямо бедствие. А за съжаление, има неща, които думите не могат да предотвратят. Земята живее по своите собствени цикли, и не всичко може да бъде избегнато. От нас зависи дали ще сме подготвени.


Тагове:   институции,   потоп,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: denijane
Категория: Други
Прочетен: 326409
Постинги: 104
Коментари: 303
Гласове: 377
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031