Тия дни, покрай конференция посветена на Людмила Живкова, хората отново се присетиха за комунистическите зверства и за ужасната съдба на българите. Изкуших се да сложа кавички на думата зверства, но няма да го направя от уважение към хората, които са били обект на преследване и мъчения през тези времена. Но не мога да се съглася с безкрайната мъка и самосъжаление, които лъхат от спомените за въпросните години. И затова ще им отговоря с цифри, защото само те могат да преборят колективната меланхолия. 

20 събития с най-много жертви в световната история:
Брой жертви/Събитие/Век
1.    66 милиона      Втора Световна Война 20-ти
2.    40 милиона      Mao Zedong (основно глад) 20-ти
3.    40 милиона      Ченгис хан 13-ти
4.    27 милиона      Британска Индия (основно глад) 19-ти
5.    25 милиона      Падането на династията Ming 17-ти
6.    20 милиона      Възстанието Taiping 19-ти
7.    20 милиона      Сталин 20-ти
8.    18.5 милиона   Търговия на роби в средния Изток 7-19-ти
9.    17 милиона       Timur Lenk 14-15-ти
10.  16 милиона      Атлантическа търговия на роби 15-19-ти
11.  15 милиона      Първа световна война 20-ти
12.  15 милиона      Завладяването на Америките 15-19-ти
13.  13 милиона      Възстанието на An Lushan 8-ти
14.  10 милиона      Династията Xin 1-ви
15.  10 милиона      Освобождаването на Congo 19-20-ти
16.  9 милиона        Руската гражданска война 20-ти
17.  7.5 милиона     Тридесет годишната война 17-ти
18.  7.5 милиона     Падането на династията Yuan 14-ти
19.  7 милиона        Падането на Рим 5-ти
 20. 7 милиона        Китайските граждански войни 20-ти

В тази таблица липсват и избиването на около 2 милиона камбоджанци от Пол Пот (с подкрепата на ЦРУ и Запада) и то предимно интелектуалци, като и един куп други чудовищни деяния, които човек дори не може да си представи, че могат да хрумнат някому (като например Хладомор на Сталин). За повече сведения, прегледайте таблиците в тези три страници (връзка1, връзка2, връзка3), където има още наистина покъртителни данни, с които всеки човек е длъжен да се запознае. 

Та...не разбирам как може някой, четейки за тези милиони хора избити и част от тях измъчвани жестоко, оцелелите от които живели в брутална мизерия, мъки и глад, как може този някой да мрънка и да обяснява колко сме зле. Да казва, че да, държавата това сме ние и принципно е вярно, че хората сами определят социалните правила, но видиш ли, понеже сме бедни и измъчени и затова просто не можем да се преборим за правото си на достоен живот и достойно заплащане. 

А да не би хората участвали във Френската революция да са били богати? Да не би хората в бившите африкански и азиатски колонии да са живели добре? Или те са нямали гладни деца, гладни родители, гладни приятели? НЕ! Никой не рискува живота си от добро, рискуват го от глад, мизерия и непоносим живот. И тази хора се борят за правата си и ги извоюват отново с цената на страдания, кръв и сълзи. Дори в Европа, правата и социалните придобивки, които хората имат не са им подарени, те са извоювани с протести, с отстояване на принципите, в които вярваш на всяка цена. На никой, никъде по света, не му е подарена прекрасна и уредена държава, където да се чуства оценен и уважаван. Не, тези държави са извоювани! С какво ние сме по-специални?!

Да мрънкаме колко ни бил тежък живота, какви зверства били извършили тези или онези в страната ни, това е просто нелепо. Истинските зверства са в цифрите горе. Ние, като едно малко парче земя, сме имали силните и слабите си моменти, но зверствата отнесени към глобалните мащаби са просто миниатюрни. Разбира се, всеки човешки живот е безценен, и всеки на който той е бил отнет насилствено заслужава своя миг съпричастност. Ние също сме дали много жертви в нашите си борби. Но не разбирам чудовищната меланхолия и отчаяние, която е налегнала нацията. Хора, събудете се. Никой не ни пречи да създадем държава каквото искаме, в която ще се чустваме добре. Никой освен нашият собствен страх и нашето собствено самосъжаление. 

Винаги ще има глад, винаги ще има неравнопоставеност и мизерия. Именно способността да приемем риска, неудобствата и неприятните емоции и да отстояваме принципите си ни прави хора. До кога ще се страхувате от глада? Че да не би сега да се храним добре? Огромна част от българското население се прехранва с хляб и кисело мляко, разнообразени от салам Камчия и ориз и картофи. Това ли ви е толкова ценно? Заради това ли няма нито един успешен протест досега? (освен този за горите) Какво толкова ценно имате, че сте готови да страдате десетилетия, вместо да поискате, това което цивилизацията ни отдавна смята за нормално. 

И един пример, който ме заинтригува. В момента чета за Виетнам и Виетнамската война. Дълбоко впечатлена съм как дребните виетнамци са успели да докарат до погром и Франция и САЩ. Вярно, имало е и външни фактори, но такива винаги има. Само островните държави имат късмета да бъдат изолирани от света, останалите трябва да се съобразяваме и да маневрираме според обстоятелствата. Но тези хора са разгонили фамилията на 2 супер-сили, въпреки че са бедни, мизерни, гладуващи и неуки. Защото са имали за какво да се борят и са били готови на всичко, за да го постигнат. 

А ние с кой се борим? Кой ни е окупирал? Кой ни бомбардира, стреля и коли? За щастие в момента никой! Единствените срещу които трябва да се борим днес сме нас самите! И въпреки всичко отказваме да го направим и чакаме някой да дойде и да сложи ред в държавата - било то ЕС, САЩ или Русия (пък за някои за съжаление и Турция). Никой няма да седне да ни прави държава. Само и единствено ние самите имаме интерес от това и само ние самите имаме силата и средствата да го направим. Това което се иска от нас е просто да се обединим върху това, което смятаме за правилно и добро и да го отстояваме под формата на партии, граждански сдружения или направо на улицата. Само толкова. От нас се иска единствено да повярваме в силата си и да я използваме за доброто на всички ни. Не се иска революция, иска се еволюция! И не мога да разбера колко още хората трябва да преживеят и да изстрадат, за да го разберат това просто нещо - НИЕ СМЕ ДЪРЖАВАТА! Ние я създаваме и ние я рушим. Всеки ден по малко, с всяко свое действие или бездействие. Само и единствено НИЕ! 

С повече статистика, но сме единомишленици. Всичко е въпрос на масова активност, а не на колективно мрънкане. Но все пак трябва да знаем, че се борим всъщност със световната олигархия, част от която стана и нашата. В момента сме обект на безпрецедентно и колосално ограбване, под маската на "концесии, приватизации и инвестиции". Можи би борбата трябва да е за разтрогването им и подобно на Еквадор, за обявяването им за "омразен дълг", каквато международна практика въведе тъпоумния Дж. Буш - младши.

и вярно казано и написано. Брависимо!
Държавата, това са хората, които са я създали и подкрепят...
За да е добра или лоша, майка или мащеха за народа, зависи единствено от него, от суверена, който я е изградил, крепи, и защитава от врагове.
Всеки народ си заслужава управниците и държавата, която е създал.
Те са огледален образ на неговия морал, начин на живот и манталитет, на неговото светоусещане и светоразбиране, на това, кое той смята за истина и лъжа, за правилно и неправилно, за това, с какво, от какво и как трябва да живее всеки член на човешката общност наречена народ.
Държавата, това сме ние, ти, аз, всички.
За да я направим по-модерна, добра, полезна за всеки от нас, а не само за политиците и олигарсите, които пряко и косвено ние сами създаваме и подкрепяме, трябва да осъзнаем, разберем каква държава искаме, какви хора да поставим начело, и да започнем незабавно, както сме се разбрали и решили да я градим с всички сили и средства, с които разполагаме.
Хленч и мрънкане не помагат....
Разчистване на боклука, премахване на бурените, и много работа с ясна програма и цел...
изграждане на държава майка за всички нейни граждани.
Подобна на една Финландия, на един Виетнам...
Знаете ли, че в днешен Виетнам лекарствата са безплатни за всички...
Голямо мерси за хубавата статия:ок
ЗАЩО НЕ ПУСНЕТЕ ТАЗИ ВАША ОТЛИЧНА СТАТИЯ И ВЪВ ФЕЙСБУК?

Благодаря djani. :) Така е, иска се масова активност. Вместо това хората само се извиняват и оправдават за безсилието си, и си вдъхват увереност с безмислена агресия към себеподобните си. Грозна картинка.

Вярно е, че съществува световна олигархия, но нея винаги я е имало. И тя винаги ще се опитва да зароби тази или онази нация. Но има и светли примери, точно като Еквадор или Исландия, които показват, че има изход. Човек винаги има някакви възможности за действие, особено пък сега, когато всичко е глобализирано. Важното е да се мисли и опитва. Дори не ни е нужно да обявяваме омразен дълг, нашият дълг и без това не е толкова голям. А голяма част от договорите за концесии изобщо не се спазват, така че при съдебна битка ще паднат. Просто се иска някой да започне да мисли за държавните интереси вместо за своите. А не само да се оправдава с предишните 4-5000 години история и да ни обещава магистрали, които да ни изведат към прогреса.
Но това се отнася не само за управляващите, а за всеки човек по отделно. Както казват мъдрите хора - значение има не това, което правиш веднъж, а това което правиш всеки ден. Ние всеки ден обезмисляме понятието държава с поведението си, с липсата си на грижа към общността, с неспазването на законите, с нежеланието си да поемем отговорност. Толкова много зависи от нас, а ние не спираме да се оправдаваме.

ЦРУ и западът нямат нищо общо с избитите от Пол Пот камбоджанци. Точно обратното американците подкрепят правителството на Нородом Сианук срещу червените кхмери. Описано е от Ричард Марчинко в книгата "Свирепия". Червените кхмери, както личи от името им са комунистически изроди подкрепяни от китайските комунистически изроди. Някой от тях дори са били на обучение в България. Някой от обучените в България червени кхмери нападнаха нашият контингент под егидата на ООН в Камбоджа в началото на 90-те. Не прилепваите на запада неща, които не е правил.

@momchil - явно четем различни източници. Но в уикипедия, намерих това:
"From 1979 to 1997, he and a remnant of the old Khmer Rouge operated near the border of Cambodia and Thailand, where they clung to power, with nominal United Nations recognition as the rightful government of Cambodia."
Т.е. ООН са признавали правомощията му. А участието на ЦРУ е разбира се недоказуемо.

@ok3223 - Благодаря за хубавият коментар, с който съм напълно съгласна. Дано повече хора да започнат да осъзнават тия неща, защото е крайно време нещата да започнат да се променят към по-добро.
Ако имаш желание, пусни линка във ФБ, това може само да ме зарадва.

Разбирам и подкрепям патоса, но ми се струва, че ще е от полза да разграничиш в съзнанието си по-ясно понятията "държава" и "народ". Та "ние" сме народа, но не сме държавата.

Анонимен - напротив. Ние сме и НАРОДА и ДЪРЖАВАТА. Всеки един от нас, със своите действия, всеки ден, участва в изграждането на тази държава. Спазвайки или неспазвайки законите й, вършейки или невършейки работата си, стремейки се да подобри или да разруши средата, в която живее. Всичко това е част от това, което наричаме държава. Всяко човешко същество се ражда свободно и то избира как да участва в социалните структури на останалите човешки същества - дали да е активен или пасивен, дали да има положителна роля или отрицателна. Когато някой минава на червено на светофара или си пали цигара на забранено от закона място или дава подкуп на полицай, този някой не е насилван да руши обществената структура и да уронва авторитета на държавата. Прави го по собствена воля, с ясното съзнание за действията си. И всяко мъничко или голямо действие, умножено по между 5 и 7 милиона, създава нашата държава.

Законите не могат да важат винаги за другите. Ако ти самият не ги спазваш, защо им е на другите да го правят? Не можеш винаги да очакваш от някой друг да създаде благополучие, да уреди всичко и ти само да ползваш и да се радваш. Никой не е длъжен да се грижи за интересите ти и ако ти не вземеш активно участие дали с протест, дали с писмо, дали със съдебен иск, те просто няма да бъдат защитени. И единственият виновен ще си ТИ.
Ако живеехме във военна хунта, която смазва всеки опит за граждански контрол над властта, да, тогава държавата нямаше да бъдем ние. Но засега обстоятелствата са други. Можем да защитаваме правата си ако поискаме. Просто не го искаме. Защото сме дълбоко убедени, че това е нечия друга работа. Ама не е.