По повод на протестите срещу Закона за горите се изписаха много неща. От това че протестиращите били платени, до това че били против българската икономика. Е, аз също протестирах (както вероятно и голяма част от младите хора в София). Съвсем безвъзмездно и неорганизирано. Просто защото реших, че мястото ми е на Орлов мост, а не пред компютъра. Че е важно гласът ми да се чуе, а не да се смеси с информационния шум, пишейки неуморно във форуми, които никой не чете.

Сега обаче и ще попиша, защото имам какво да кажа. И то няма да е за горите. Въпросът със Закона за горите беше разнищван от политици, еколози и юристи, очевидно е, че той не е добър нито за българската природа, нито за малкия и среден бизнес, който се опитва да печели от туризъм. Добър е за група хора, които искат да монополизират зимния туризъм. Всеки да си избира, която си иска страна, аз вече съм избрала. Горите са последното ни богатство, което не е поругано до край. Вярно, и в момента се изсичат, но поне е незаконно. И ни крепи надеждата, че някога някое правителство ще се спречка с дървената мафия, и ще ги вкара в затвора. Мечти, но какво друго му остава на човека. Но организираното и законно изсичане на гори, в името на лелеяното сравнение с Австрия и Швейцария - държави с различна надморска височина, съответно различно биоразнообразие и дължина на зимния сезон - е, не, благодаря.

Някой беше споменал покрай тази криминална дейност наречена закон за концесиите за златото. Странна работа е как всички знаят за пладнешкия обир, на който ни подлагат, копаейки най-скъпата валута на планетата от нашите златни мини, срещу жълти стотинки. А никой не протестира. Никой не задава въпроси. Защо на никой не му пука е отвъд моето разбиране. Явно златото се счита за нещо мръсно и недостойно за протест. Макар, че то също е наше национално богатство. Което някой унищожава в името на тлъста комисиона, докато ние гледаме от страни и се чудим на мизерията си. А истината е, че на България не и липсват богатства, липсват и хора, които да знаят как да ги управляват в полза на обществото. Иначе всички знаят как да ги управляват в полза на собствения си джоб, в тази област празно няма. Всеки е готов да продаде и майчиното си мляко, в името на мизерните стотинки, които им се подхвърлят. И е толкова трудно да си помисли колко по-печеливш може да бъде, ако вместо да се продава, поработи. В крайна сметка богатите страни затова са богати - не защото са бъкани от нефт, газ, злато, диаманти и т.н. А защото управляващите знаят, че могат да станат много по-богати, ако разработят каквито ресурси имат в един устойчив и печеливш бизнес, ако инвестират време и/или пари в развитие вместо просто да си вземат комисиона. Не че и после няма да взимат комисиони, напротив, но те ще бъдат в пъти по-високи, заплатите им ще бъдат в пъти по-добри и държавата ще бъде по-богата, така че да не трябва да пращат децата си на ски в Австрия, както беше казал Вежди Рашидов. С малко прозорливост и инициатива, България би могла да бъде рая на земята. Защото сме малка страна, но пък имаме богатства, просто не знаем как да ги използваме.

Проблемът на българските политици не е, че са алчни. Проблемът е, че са алчни на дребно. Всички политици са алчни - някои за пари, други за власт. Но в големите страни са се научили, че човек трябва да си обгрижва златната кокошка, за да има още много златни яйчица. А нашите й режат главата при първия удобен случай и се мислят за голямата работа. Не сте голямата работа драги господа и дами политици и бизнесмени с криминални оттенъци. Жалки сте. Защото мислите на дребно. Защото ви липсва образование, нюх и смелост, за да видите къде са големите пари. А големите пари са при развитата икономика. Не като нашата псевдо-икономика, в която само преливаме от пусто в празно и харчим емигрантските пари. А истинската икономика, в която нещо се произвежда, в която се създава. Само тази икономика може да бъде устойчива и печеливша за всички. Сега крадете на дребно, няколко хиляди от тук, няколко хиляди от там. Единици го докарват до милиони. А знаете ли как се краде в големите страни? С десетки и стотици милиони. Даже милиарди. Та...жалки сте. А най-лошото е, че докато вие мислите на дребно, държавата ще бъде на колене и хората ще продължат да обедняват. Златната кокошка рано или късно ще спре да снася, просто защото е умряла от глад. А после вие сте следващите.

Най-тъпото във всичко това е, че въпросните политици и криминални елементи не са някакви отделни случаи на отчайваща тъпотия. Проблемът е, че българинът е свикнал да мисли на дребно, да лъже на дребно, да оцелява някак, да минава между капките. Затова и всички елементи на обществото са прогнили. Ако българинът си позволяваше да мисли на едро, да мечтае с размах, да се бори за мечтите си...щяхме да живеем в друго общество. Вярно, не е лесно да мислиш в мащаб. Даже е доста трудно. Но това е единственият начин да живееш на хубаво място и да си доволен от живота си.

Ще дам пример. Отклонение, но няма как. В статията "Как Нане Стоичко разбира туризма, екологията и устойчивото развитие" - статия, която доста ми допадна, се среща следното твърдение "Друго доказано умение е превръщането на археологията в панаирджийска атракция.". Няма как да знам какво иска да каже авторът, но според някои от коментиращите, става въпрос за невероятния талант на Божидар Димитров да вкарва археолози в новините. Странно защо, хората са особено възмутени от историята с вампирите. Е, аз имам няколко въпроса по случая.
1. Каква асоциация буди във вас намирането на скелет с оковани ръце и крака и пронизано с кол сърце?
2. Колко хора знаеха, преди въпросната медийна интифада, че такива скелети са намирани и преди у нас?
3. Колко хора знаеха за ритуалите против вампирясване в България?
4. Колко често се случва на България да бъде на първа страница в чуждите медии с нещо различно от поредния резил?
Отговорите са доста очевидни. Представете си изумлението ми, когато наш познат англичанин, който чете рядко новини ми каза "А вярно ли са намерили вампири в България?". Е, представете си как още няколко хиляди англичани са прочели същата новина. Част от тях вероятно ще поискат да дойдат да видят с очите си прословутите вампири. Също както толкова много хора ходят до Трансилвания. Така се прави туризъм. С положителна реклама, с интересни новини, с обещания за екзотика. Обещанията няма нужда да се истина, стига да не са и лъжа. В Трансилвания няма вампири. И тук няма. И никой не твърди, че има. Но шумът който се вдигна ще остане и ще носи ползи.
Защо хората се дразнят на добрите маркетингови похвати на Божидар Димитров ми е трудно да разбера. Как точно ще се изложим, пред кой? Дават ли си изобщо сметка тези хора, колко точно е лошо името на България. Столицата ни я няма дори на метеорологичните карти на световните новинарски емисии. Появяваме се в същите тези емисии само ако се случи нещо много лошо. За тях, нашата държава не съществува. В този смисъл, лоша реклама няма. Просто сме далеч отвъд тази точка.

Другият добър пример беше с мощите на св. Йоан Кръстител, които също влязоха в новините. Но в България, хората реагираха по различен начин. Злобно, критично, с недоумение защо си позволяваме да правим такива изявления. Е, излезе датировката и ДНК-тестовете. И се оказа, че няма никаква причина тези мощи да не са на Йоан Кръстител. От научна гледна точка, имаме същото право да твърдим, че това са неговите мощи, както всички останали църкви/манастири по света, които го твърдят. Т.е. в случая няма лъжа и измама, няма и подвеждане. И въпреки това, хората реагират ужасно негативно. При положение, че такава находка може да доведе толкова много туристи в България. И то не алкохолни туристи, а културни, от тези които обикалят руини и светилища и охкат и ахкат. Е, тогава защо този негативизъм?! В крайна сметка, мощите може и да са наистина негови.

За какви панаирджийски атракции говорим тогава? За това, че някой се е опитал да направи положителна реклама на страната. Че се е възползвал от стандартните маркетингови трикове използвани навсякъде по света, за да се привлекат туристи. Нищо ново, нищо страшно, нищо лошо.

Но в България всяка инициатива се наказва.

А ако бяхме свикнали да мислим в мащаб, да търсим голямата картина и дългосрочната инвестиция, щяхме да видим колко по-добре за всички е да има повече такива шумни археологически акции, да има зимни курорти съобразени с климата и биоразнообразието в страната, да има големи проекти, които да служат не за взимането на поредния тлъст комисион, а такива, които ще носят печалба на всички ни години напред. И ако го има това мащабно мислене, няма да ходим на протести. Защото всички искат да живеят в една по-добра страна. Проблемът е, че хората нямат доверие на властите, нямат доверие, че някой мисли наистина за интересите на държавата, а не само за своите собствени. И как да повярваш, след като всички сме възпитавани да мислим на дребно, да оцеляваме, да не привличаме твърде много внимание, да си траем докато бурята отмине. Само че бурята я има само в главите ни, и докато не се изправим, тя винаги ще е над нас. Крайно време е хората да потърсят голямата картина и да се опитат да намерят мястото си в нея. Защото това животът. Или го живееш или ... нищо. Също като България. Едно голямо нищо.

Статията ти е чудесна. Ако се разходиш из "Бъзикилийкс" ще намериш "Очерк на един англичанин за България - Няма по-прост народ от българския". Този измислен очерк дава ярка народо-психологична картина за причините, да сме на този хал. Естествено нещата са силно преекспонирани и тук-там вече се надига пушек, но огъня все още не е пламнал.

Извини ме за грeшката в обръщенито...Преди малко писах на Tit. Може би Алцхаймер?

Минавайки по същия маршрут, подибни мисли са ме занимавали. Да не говорим за страните с развит туристически бизнес, наблягащи на исторически старини и артефакти. Най-пресен е спомена от преди месец от Англия, Да не говорим за Италия. А в Бран, няма и следа от вампири. А бедната ни държавица съвсем вампиряса...Кой ли ни е проклел?

Няма проблеми, и Тити става. :))) Всеки може да се обърка.
Започнах да чета "Очерк на един агличанин", когато се появи, но после реших, че гледането на новините ми е достатъчно, нямам нужда от допълнителни депресии.
Вярно е, много сме прости. Не си знаем цената и затова сме склонни постоянно да се самобичуваме, нас самите и околните, с някакви безумни критики и търсене на одобрение - я от Съюза, я от партньорите. Глупава работа. Все в чужденците ни е акъла, да не се изложим, да ги впечатлим. Все едно без другите, ние самите нямаме стойност. Още се сещам за любимата реплика на баба - "като хората". Искаме да сме като някакви абстрактни хора, на които всичко им е идеално и сякаш не можем да разберем, че идеалното не съществува и всичко е такова каквото си го направим.
Та според мен сами сме се проклели. Защото очевидно дори когато съдбата се смили над нас и ни поднесе поредното чудо, вместо да се зарадваме, ние сами си пречим и се вкарваме в някакви филми.
Много ми хареса днес един историк как каза - ние сме хвърлили ръкавицата, нека и останалите твърдящи че имат мощи да направят същото изследване. Малко добро самочувствие за разнообразие. :)