Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2012 13:29 - Най-добрият приятел на човека е ... човека
Автор: denijane Категория: Други   
Прочетен: 1555 Коментари: 1 Гласове:
0



Хора, събудете се! Чета как някакъв застрелял кучето на съседа, защото му влязло в двора, а пък те си имали дългогодишна разпра. Дотук нищо ново. На село, като ти е лоша мрежата, чуждите животни рано или късно успяват да влязат в двора ти. Кучета, кози, овци, кокошки, крави - който каквото си има. В добрия случай, съседът просто се сърди, в по-лошия предприема някакви действия. Но така или иначе,  не е някаква невероятна новина. Това което е невероятно и напълно НЕПРИЕМЛИВО са реакциите на хората под нея. Става въпрос за тонове омраза излети по адреса на горкото псе и неговият стопанин. И защо?
В момента съм в Испания (временно). Разхождам се из Мадрид, срещам кучкари с кучетата им. Бре какво чудо - кучетата кротки, разминават се с хора и кучета, не правят проблеми на никого. Най-непослушното испанско куче срещнахме преди 2-3 години в един мадридски парк - голдън-клептоман - взимаше чантите на хората и бягаше с тях (явно му беше забавно да го гонят). Миналата година бях в един от парковете из мадридските квартали - групички от по 10 кучета и стопаните им се шляеха, обикновено пуснати, освен 2-3 които явно правеха бели и си стояха на каишка (но без намордник) и си играеха, заедно с децата и старите хора, негрите и продаващите наркотици - всички редовни обитатели на един парк през деня. Отново никакво напрежение във въздуха, просто хора, равноправни граждани, възползващи се от парка. Сега съм в малко крайбрежно градче - разхождат се кучетата със собствениците им привечер, пуснати, без намордник, никой не прави проблеми на никой. Възпитани кучета и вероятно възпитани хора.
Най-важното в случая е, че никой ама НИКОЙ не гледа нито хората, нито кучетата със страх, с отвращение, с укор. А кучетата са СПОКОЙНИ. Не правят проблеми или ако правят, то те не са насочени към хората. Както човек би очаквал, все пак кучетата не са зли по-природа, те живеят от десетки хиляди години с хората, обикновено са такива каквито стопаните им изискват от тях. Та тези кучета явно не са проблем.
Мога да дам и българския паралел. Кучето ми отрасна в квартала (сега вече сме щастливи обитатели на къща - и ние и то). Докато беше под 6 месеца, беше като всяко бебе - мило, пухкаво и симпатично. Като отрасна достатъчно, хората започнаха да ме гледат лошо като го разхождах. Въпреки че беше винаги на повод (защото имаше навика да не идва като го викам). По-важното, гледаха него лошо. В парка започнаха да се бият с другите кучета. Като го разхождаш на повод, майките с деца те гледат уплашено и/или ядосано и дърпат децата си. Усещах се, все едно правя нещо много лошо, въпреки че съм го взела от улицата и на практика съм намалила популацията на бездомните. Като се разминаваш с други изнервени кучкари, обикновено кучетата се ръмжат или искат да се бият. На практика, разходките бяха пълен кошмар.
Е, няма как да не се запитам, каква по дяволите е разлика между българските и испанските кучета? Защото според мен би трябвало да са еднакви. Защо едните правят проблеми, а другите - не? Защо едните трябва да са постоянно вързани и с намордник (иначе някой ги стреля или трови и обира овациите на интернет-публиката), а другите свободно съжителстват с хора на всякаква възраст, включително и деца и всички са щастливи от това съжителство. Каква е разликата?
И понеже питам, ще си отговоря сама. Разликата са хората и техният манталитет. Като пример мога да дам извадки из коментарите към въпросната статия: "на кучкарите не им пука за чуждите деца, защото нямат свои" (ъъъ, в нормалните страни, хората си взимат кучета, когато имат деца, за да е по-весело.  А тези които не могат да имат деца - какво, трябва да се срамуват ли?), "кучкарите мразят съседите си, защото кучетата лаят и пречат на хората работещи през нощта да спят" (още по-голямо ъъъ - дали ще лае кучето през деня/нощта зависи от  това как си го възпитал. Моето в апартамента не лаеше изобщо. И тази логика така или иначе е безумна - дали ще лае куче, ще реве дете, или съседът ще си пусне прахосмукачката/пералнята/уредбата, ефектът е все същият - не спиш. ), "всички псета трябва да се избият, защото смърдят" (голяма част от хората в градския транспорт също смърдят - трябва ли да се избият те?)
Това са разбира се избрани коментари. Въпросът е, че от тях лъха толкова голяма злоба. Излиза, че кучетата са най-големият проблем на България, че те са това което най-много ни пречи и просто трябва да бъдат избити, за да бъдем отново нормални хора. Възможно ли е някой наистина да вярва в такава глупост?
Имаше статия на някакви еколози за потреблението в България. То беше тамън 2 пъти по-малко от това в САЩ. Само дето всеки човек прекарал време в чужбина, знае колко невероятно много храна се изхвърля в Западна Европа. Хайде сега да се опитаме да си обясним как е възможно да потребяваме толкова много и да сме пълни мизерници. Отговорът е прост - защото има ОГРОМНО разхищение на ресурси, но не от нас, а от стопанисващите институции или компании. Например за водата разхищението беше нещо като 60%. Този огромен, нечуван, процент ние НЕ потребяваме (защото става въпрос за течове по улицата), но влиза в сметката за потреблението ни и в ЦЕНАТА на ресурса. Същото е и с топлофикация, а вероятно в по-малка степен и с тока. Интересно четиво е формирането на сметката ви за тока, в която плащаме по два пъти за достъп до ел.-преносната мрежа и за пренос на ток - веднъж на НЕК и веднъж на ЧЕЗ/ЕОН. Но най-забавното перо е храната. Сравнете колко и какво качество храна яде един българин с това на един европеец. Колко пъти в хладилника ви има сладолед, замразено и охладено месо, зеленчуци в произволни количества, шоколадови бисквитки, мусчета, риба. Колко често хвърляте храна просто защото не сте я изяли, а има още толкова много. И ако вие сте от щастливците с по над 1000лв заплата и без деца и допълнителни разходи, кажете колко други мислите има като вас. При положение, че истинската безработица е вероятно към 30-40%.
На практика, българите мизерстваме. Стоим на студено (ако няма деца, които да топлим), не ядем достатъчно разнообразна, вкусна и КАЧЕСТВЕНА храна, не спортуваме достатъчно, не спим достатъчно, не пътуваме достатъно. Защото сме ама наистина наистина бедни. Колкото и да ни убеждават, че не сме, бедни сме. А мизерията ражда само мизерия и отчаяние.
И точно тук се крие източника на омразата към кучетата. Цитирам  коментар от въпросната статия "той ходи с 1 гащи две години, но купува на кучето скъпи храни". Хората  са дълбоко потресени, че на фона на пълната немотия, някой успява да отдели от залъка си, за да храни "непотребно" животно. И тези хора искрено негодуват срещу това, че на фона на тежкия живот, някой може да си позволи охолството да си плаща, за да има космат приятел. И понеже кучкарите не са по-богати от останалите хора, те също негодуват и също се чувстват зле. Поради което и кучетата стават зли, лоши, анти-социални и като цяло противни. А хората, вместо да си взимат симпатични породи косматковци, наблягат на питбули и ротвайлери. Не защото си дават сметка колко трудно се гледа такова куче, а като вид самозащита. Не можеш да се защитиш от немотията с куче. Но когато имаш огромно куче до себе си, поне се залъгваш, че никой не може да ти излезе на пътя. И затова и правиш кучето зло, защото се чувстваш несигурен сред себеподобните си. 
Извод: най-добрият приятел на човека не е кучето. Човекът е. И е крайно време да го разберем. Можем да обвиняваме кучетата, че съсипват държавата ни колкото си искаме. Но това няма да промени нищо, защото не е вярно. Ние сме тези които я съсипват. Кучетата, както и циганите (или емигрантите в другите страни) са просто изкупителна жертва за нашата собствена безотговорност.
Това което обаче дълбоко ме отвращава е как българите, които винаги сме били толерантни към чужденците, пишем с омраза за "чернилките" във Франция/Англия/Испания. Как ние, които винаги сме били близо до земята и животните, в момента мразим животните и искаме да ги избием просто защото не ни харесва миризмата им. И се бутаме в някакви въшливи панелки, само защото ни мързи да обработваме земята си. Как ние, които сме се борили хилядолетия за нашата държава, се чудим как да избягаме и да не се връщаме. Аз лично точно такова чувство изпитах днес четейки хейтърските писания срещу кучетата и кучкарите. Не толкова защото имам куче, колкото защото съм израстнала на село, при баба и дядо, с животните и знам колко важни са те. Знам колко е важно да уважаваш животинките, с които се изхранваш или които те пазят. Такава омраза...тя не е полезна. Защото ако няма кучета наоколо, тя ще се насочи към следващият достатъчно слаб - циганин, дете, бездомен. Тази омраза просто не може да изчезне от самосебе си. Тя трябва да намери отдушник. И именно това ме плаши.
Обичам България. Но искам ли да се върна да живея сред мразещи всичко и всички скотове? Не знам. Знам че на никой не му харесва да признае, че живеем на такова място. Но е така. Всички сме такива. Докато сме в зоната си на комфорт  - семейство, работа, приятели сме много готини. Но излезем ли от нея ставаме ... непоносими. Знам, защото и аз съм такава. Изнервена, изплашена, уморена. И нищо никога не се променя. Само че аз искам да се промени. Животът е повече от постоянна битка, за да си задоволиш елементарните житейски нужди. Животът е съзидание. А тази част на нас ни се губи. Точно затова и България е единствената страна в Европа, която не е част от ESA. Защото за БГ политиците, космосът е ТОЛКОВА отвъд всичко което те могат да си представят, че дори не са намерили смисъл да членуват в тази доста печеливша организация. Само дето космосът изобщо не е отвъд  - всеки телефон го ползва. Просто ние сме толкова закопани в земята, че не можем да го проумеем. 
А светът си върви. Животът продължава. Хората създават и технологията се развива. Само ние сме останали озлобени крепостни селяни в държава без перспектива. Обичам България. Но българите...не знам. Мисля, че е крайно време да се събудим и осъзнаем. Защото в противен случай, някой ден просто ще се събудим и няма да сме хора. А кучета. Живеещи, за да се препичат на слънце когато могат, да бягат от тези които ги бият с подвити опашки и да се умилкват на този, който ще им подхвърли саламче. Аз не искам да бъда куче! Човек съм и мисля, че е крайно време всички да започнем да живеем като човеци.



Гласувай:
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. djani - И аз боледувам ...
17.05.2012 09:54
Жани, права си. В подобно настроение съм от два дни, след двуседмично пребиваване в Англия и пропътувани 2 000 мили из страната им. Завръщането е кошмарно, като диалога между двете глистейчета, излезли вън на въздух. А може би наистина като тях, не можем да променим вече средата си. Гнева се трупа и търси отдушник. Но трябва да се насочи към когото трябва. До тези, които ни докараха до това състояние. Но се търсят хора, които имат дупе за това!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: denijane
Категория: Други
Прочетен: 326475
Постинги: 104
Коментари: 303
Гласове: 377
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031