Днес бе публикуван анализ на Института за модерна политика за това кой е въвлякъл България в АСТА. Като изключим леко подвеждащото заглавие на статията, тя предлага няколко доста тревожни констатации относно работата на родните евродепутати, както и на европейските институции. Ще цитирам интересната част (откъси):
"  -Предварителните разговори по ACTA с участието на Европейската комисия започват през 2006 г. и протичат напълно непрозрачно.
- Членове на Европейска комисия от България в този период са: Меглена Кунева с ресор, който има пряко отношение към проблемите на ACTA – защита на потребителите; Кристалина Георгиева - с ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
- Преговорите се водят по напълно непрозрачен начин. Европейският съвет системно отказва достъп до информация. На 23 февруари 2010 г. Европейската комисия отказва да предостави проекта на ACTA на Комисията по международна търговия в Европейския парламент.
- На 10 март 2010 г. Европейският парламент приема Резолюция относно прозрачността и текущото състояние на преговорите по ACTA. Сред вносителите е и българският евродепутат от групата на европейските либерали Метин Казак. През 2010 г. Европейският парламент чрез серия от резолюции настоява за публикуване на проекта и упражнява натиск върху Европейската комисия да разкрие информация за преговорите за ACTA.
- През юни 2010 г. Европейският контрольор за личните данни излиза със становище, в което се настоява за прозрачност и разкриване на информация от страна на Европейската комисия и Европейския съвет за преговорите по ACTA.
- На 9 септември 2010 г. мнозинството от евродепутатите заявяват с нарочна декларация, че липсва прозрачност в процеса на изработване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и съдържанието му е оспоримо.
- Под натиска на Европейския парламент и на граждански организации и след публикуване на информация от правителството на Канада по силата на канадското законодателство за достъп до публична информация, ЕС постепенно започва да разкрива отделни документи и частична информация за същността на обсъжданите въпроси и преговорния процес. Европейската комисия провежда четири дискусии със заинтересовани страни преди да се оповести окончателния проект на ACTA.
- На 6 октомври 2010 г. преговарящите страни оповестяват консолидиран текст на споразумението, а на 15 ноември Европейската комисия публикува окончателния проект на ACTA.
- На 24 ноември 2010 г. с мнозинство на Европейската народна партия Европейският парламент отхвърля остра резолюция срещу ACTA, внесена от либерали, социалисти, зелени и независими, която във висока степен отговаря на критиките на гражданското общество. След вносителите е българския евродепутат от Групата на либералите и демократите за Европа Метин Казак. Как гласуват българските евродепутати по тази проекторезолюция:
9 евродепутати подкрепят критичната резолюция: Станимир Илчев (НДСВ), Антония Първанова (НДСВ), Филиз Хюсменова (ДПС), Метин Казак (ДПС) и Владко Панайотов (ДПС) от групата на либералите; Ивайло Калфин (БСП), Кристиян Вигенин (БСП), Евгени Кирилов (БСП) и Илияна Йотова (БСП) от групата на социалистите;
6 евродепутати гласуват против критичната резолюция –Андрей Ковачев (ГЕРБ), Емил Стоянов (ГЕРБ), Мария Неделчева (ГЕРБ), Илиана Иванова (ГЕРБ), Владимир Уручев (ГЕРБ), Надежда Нейнски (СДС);
1 евродепутат не участва в гласуването – Димитър Стоянов ("Атака"), а 1 отсъства от заседанието – Слави Бинев ("Атака").
Вместо тази резолюция, с мнозинството на Европейската народна партия, в т.ч. с участието на българските евродепутати от ЕНП (от ГЕРБ и Синята коалиция) е приета значително по-мека резолюция, която международните правозащитни организации определят като като про-АСТА, защото с нея на практика се дава подкрепа за действията Европейската комисия в хода на преговорите и на подписването на споразумението. Резолюцията е приета с 331 гласа "за" и 294 "против".
- През юни 2011 г. Европейският парламент публикува доклад, изготвен по поръчение на Комисията за международна търговия, който анализира причините, поради които ACTA не трябва да бъде подкрепена, защото нарушава правата и свободите на гражданите и противоречи на демократичните ценности.
- На 16 ноември 2011 г. Министерският съвет на България одобрява подписването на ACTA. Вносител е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Дискусия няма, аргументи не са изложени, решението е единодушно. Българския посланик в Токио подписва споразумението на 26 януари 2012 г." източник

В така публикувания текст, много ясно се открояват 2 проблема.
1.  Локалният: българските евродепутати също както и в нашия парламент НЕ гласуват по съвест, а гласуват по поръчение на партията. В случая, тези чиито партии влизат в ЕНП гласуват за АСТА, останалите - против. Но на никой от тях не му хрумва да постави въпроса на обществена дискусия или да изрази личното си мнение по него. Факт е, че в България се чу за въпросното споразумение чак тази година. Резолюцията на ЕП е от ноември, 2010. В периода от повече от година, никой от нашите евро-депутати, хора които се предполага че са в ЕП да защитава нашите интереси и на които ние плащаме заплатите чрез нашите данъци не благоволи да постави този очевидно спорен въпрос на дискусия нито на национално ниво, нито на европейско. Защо? Кога депутатите ще разберат, че техният работодател не е партията, а хората, които са гласували за нея?!

2. По-сериозният проблем за мен, обаче е не точно родното (без)действие по въпроса. Забележете колко резолюции гласува ЕП, за да накара ЕК да публикува текста на споразумението, което се очаква да бъде гласувано. Тук става въпрос не проста за забавяне на реакцията, а за систематично отказване да се огласи текст на споразумение, което НЕ съдържа никаква класифицирана информация или търговски тайни. Става въпрос за ТЪРГОВСКО споразумение. Вместо това, информацията се крие по всички параграфи и ако съдим по това колко сме чули за АСТА досега, очевидно е имало натиск за неогласяване върху всички работещи в европейските институции. Забележете, че ЕК публикува доклада ЧАК след като Канада го публикува. А цялата секретност се дължи на изричното желание на САЩ споразумението да остане тайна (публична информация). Е, няма как да не запитам - на кого точно служи европейската комисия?! Защото очевидно не е на гражданите на ЕС, които имат право да знаят какво техните политици подписват от тяхно име. Особено когато става въпрос за очевидно спорна тема, която ще породи широко недоволство. Вместо това, споразумението се подписва ТАЙНО от посланиците на страните, а не от техните премиери или ресорни министри - хора с делегирани права да подписват такива споразумения. Германия стратегически изчаква с подписването, въпреки че ако съдим по натиска на ЕНП, тя едва ли е против споразумението. Но разликата между големите политици и бледите им подобия от балкански тип е, че знаят кога да действат, но и кога да изчакват. В случая, България се хвърли смело напред, макар да не знаеше какво подписва, да не беше оценила риска и да не беше преценила заслужава ли си.

Защото подписът на нашия посланик в Токио НЕ е условен. Няма такъв филм, в който там където споразумението не ни харесва, няма да го спазваме. Сега трябва да се търси изход от споразумението. Но въпросът е защо трябваше да стига до тук.

И по-важният въпрос за мен лично е какво по дяволите става с Европа. Да се пренебрегват резолюции на ЕП, да се действа тайно в защита на нечии интереси, да се угажда на САЩ против интересите на собствените ти граждани и законите за достъп до информацията?! Защо?! За кого работи ЕК?! Защото ако не е за нас, то не разбирам защо трябва да плащаме на всички бюрократи в Комисията невероятните заплати и социални придобивки, ако те всъщност не работят за нас.

И изобщо колко заблудени трябва да са в ЕК (както и политиците, които са й дали мандат), за да си мислят че Европа може да спечели от подобно споразумение. Германия и Франция може би малко - все пак те притежават големи издателства на продукти с авторски права и патенти. Но колко ще спечелят?! Истинският печеливш ще бъде САЩ! А ще платят потребителите по целия свят, включително и в Европа. Дали по време на икономическа криза е добра идея да се натоварват допълнително потребителите на и без това свития пазат?! И дали някой сериозно си мисли, че може някога да накара Китай или Русия да плащат за нарушено авторско право по споразумение, което те НЯМА да подпишат никога (а това са страните където чуждото авторско право е много абстрактно понятие) . Тогава за чий е това споразумение? Кой обслужва? Кой печели? Кой защитава? И за чий ни беше да се въвличаме в него изобщо.

Изобщо не са заблудени те...((( Най-банално лобиране на определени интереси и законодателното им закрепване.
Все повече става ясно доколко големите корпорации диктуват не само политиката на отделните национални правителства, а и събитията в европейски и световен мащаб.
Дано да не е прекалено късно, когато хората разберат, че Европейският съюз е нещо като нов Съветски съюз(((

Точно така е! Аз мога да продължа с изводите.На първо място, събитията доказват, че все още Европейският парламент, който се избира от гражданите, няма необходимата тежест в европейския триъгълник на властта. На второ място, ясно се вижда, че големите корпорации от САЩ държат Европа с нещо, което впрочем е видно и от това как им се разминават санкциите за монополно затваряне на пазара. И на трето място, но не по важност, до кога, по дяволите, българските политици ще подписват документи, които дори не са прочели? Защото случаят е точно такъв!
А иначе се вижда, слава богу, че АСТА-та няма да я бъде. Поне не в този вид.

@strannica - ами то лобирането си е част от играта и това е ясно. Но мен ме поразява пълната липса на мисъл в главите им, че влизането в сила на споразумението в този му вид, може да има много сериозен отрицателен ефект върху европейската икономика, в момент който е критичен за нея и която би трябвало да им е основен приоритет.
И ок, корпорациите са платили на някой. Но да платят на ВСИЧКИ и да си осигурят пълно медийно мълчание, това е изумително. За каква демокрация изобщо говорим?!

@4aiotgluhar4e - Напълно съм съгласна с изодите!
Мен лично частта с ЕП много ме притеснява. Защото по новата конституция уж им се увеличаваха правата значително, а се оказва че те все още нямат силата дори да изискат информация от ЕК. Пък камо ли да наложат нещо. А все пак те ни бяха надеждата, че в бюрократизираният до безобразие ЕС, някой ще се избира пряко и ще защитава интересите ни.
И най-лошото е, че предстои ратификация на АСТА в ЕП и ако евродепутатите пак гласуват партийно, това ще значи че благодарение на ЕНП тя ще мине. Което вече е много лошо. И нашите велики евро-депутати дето се кълнат във вярост и любов към свободата в интернет ще гласуват пак партийно (както и са си свикнали) и ще приемат ратификацията.
И тогава какъв е смисълът да гласуваме за хора от БГ партии изобщо, да гласуваме за ЕНП или ПЕС или зелените и да се приключва. И без това те очевидно нямат самостоятелно мислене и действие.
А за подписването на непрочетени на документи, отговорът е прост - докато избираме политици които не могат да четат :) Тъжно, но факт.

December 16th, 2011 - The Council of the European Union adopts legal instrument for ACTA ratification
October 1st, 2011 - Canada, Australia, Japan, Morocco, New Zealand, South Korea, Singapore & the United States sign ACTA
May 27th, 2011 - EU Commission releases the final version of ACTA, which is now open to signature
September 23rd - October 1st 2010 - Eleventh and last round of negotiations held in Tokyo, Japan
September 9th, 2010 - Adoption of the written declaration 12/2010 in the European Parliament
August 16th-20th, 2010 - Tenth round of negotiations held in Washington, USA
July 13th, 2010 - Consolidated version of the ACTA text dated July 1st, 2010
June 28th - July 1st 2010 - Ninth round of negotiations held in Luzern, Switzerland
April 21st, 2010 - The negotiating parties published the documents of the eighth round of negotiations held in Wellington
April 12th-16th, 2010 - Eighth round of negotiations held in Wellington, New Zealand
January 26th-29th, 2010 - Seventh round of negotiations held in Mexico
November 3rd-6th, 2009 - Sixth round of negotiations held in Seoul, South Korea
July 16th-17th, 2009 - Fifth round of negotiations held in Rabat, Morocco
March 2009 - The European Parliament passes a resolution calling for the public availability of all ACTA materials. The U.S. government denies requests for access to ACTA documents on national security grounds but promises to review its approach.
December 15th-18th, 2008 - Fourth round of negotiations held in Paris, France
October 8th-9th, 2008 - Third round of negotiations held in Tokyo, Japan
July 29th-31st, 2008 - Second round of negotiations held in Washington, DC
June 3rd-4th, 2008 - First round of negotiations held in Geneva
November 2007 - April 2008 - Governments conduct initial consultations on ACTA.
October 2007 - The United States, European Union, Japan, South Korea, Mexico, New Zealand, Switzerland, and Canada announc
http://www.laquadrature.net/acta

Mid 2012 - Consent vote in the European Parliament (Last chance to reject ACTA!).
February 29, 2012 - The European Parliament's “development” (DEVE) committee adopt its opinion report.
March 1st, 2012 - The European Parliament's “international trade” (INTA) committee holds its first exchange of views on ACTA.
Протестите ни сега са последният шанс да спрем АСТА!
А също и петицията на Авааз:
http://www.avaaz.org/en/stop_acta_spread/