Днес се чества стогодишнината на Тодор Живков. Вероятно на празненствата ще присъста и Бойко Борисов.
Това е новината.
И след нея се започва пълната истерия.
То не бяха комитети, то не бяха феусбук групи, то не бяха призиви към всички медии, политически партии и всеки друг, който слуша. Това което преля лично моята чаша, обаче, е че някои хора, решиха да пишат дори и на Европейския парламент и Европейската комисия по въпроса.
Е, айде стига!
Вероятно вече сте усетили на къде ще духа в поста ми. Ми не ме интересуват тия празненства, не ме интересува и кой ще ги посещава. Честно казано ми е много по-неприятно присъствието на някои посланици на всяко важно събитие в държавата (или трябва да кажа "във"), отколкото това че ББ щял да ходи да празнува годишнината на бившия си шеф, някой който той неведнъж е цитирал и превъзнасял. Не мога да кажа, че съм изненадана, нито че съм особено много възмутена. В крайна сметка едно 70% от хората хванали това време ще се присъединята към празненставата. Едва ли от позицията си на някой, който няма личен опит, мога да ги съдя, не и по толкова спорен въпрос. Тези, които обаче мога и ще съдя, са тези които смеят да намесват чужди държави в тяхната лична вендета и за пореден път да очернят името на България.
Не ни ли стана малко спорт да го правим това? Не е ли малко странно, че всички с такава готовност се обръщаме към европейските власти, а българските ги оставяме на произвола на капризите им?
Ми не съм съгласна. Не съм съгласна страната ни да се съди в Страсбург и да плаща огромни обезщетения, които естествено излизат директно от нашия джоб. Не съм съгласна местните проблеми да се разнасят из целия свят, щото някой бил възмутен. Не бяхте ли възмутени от имотите на Цветанов? Или от начина, по който изнасяше следствена тайна пред НС? Не бяхте ли възмутени от пълната адекватност на правителството по отношение на кризата? От липсата на мерки за стимулиране на икономиката, науката, обществото? Не.
Вие се възмущавате само от неща, които нямат значение. Защото така е по-лесно. Защото като не ви обърнат внимание ще ги напсувате и ще си продължите живота. Но истинските проблеми - не, за тях няма нужда да се пишат писма и да се надига вой до небесата. Просто е твърде травмиращо да подемеш инициатива за нещо, което е важно за теб и да се блъснеш в стената. Защото тогава неуспехът наистина боли. А дори по-травмиращо е, ако вземеш да успееш и да трябва да поемеш някаква отговорност. Защото отговорността е бреме. Затова дайте да пишем безумни призиви до Барозу и компания, да дойдат и да скастрят премиера на страната, затова че отишъл на празненство. Все едно съм в детската градина. "Моля госпожо, кажете му да не ме щипе."
Жалка история. Миришеща на национално предателство. Защото министър-председателя е изборна длъжност. Като някой не е доволен, на площада и каквото сабя покаже. Не може да мрънкаш на ЕС за някой, който сам си избрал! Това е жалко и унизително. Защото ЕС няма да направи кой знае какво освен да изрази недоволството си. Затова пък европейските медии с радост ще подъвчат новината изкарвайки ни за пореден път не-хора, жалки бивши комунисти и цигани и какво ли още не. Просто защото времето е тежко и всички имат нужда от враг. Защо обаче врагът трябва да сме ние?! И докога гражданите на тази страна ще поставят личната си мъст пред добруването на държавата. Държавата може и да не прави почти нищо за нас. Но повечето неща които ние правим са ПРОТИВ държавата. А това вече не е нормално.
Накратко - като нещо не ви харесва, променето го от тук. Не въвличайте трети страни просто, защото нямате сила и желание да се борите с държавата. Това е нашата държава и ние я създаваме както ни харесва. Ако абдикираме от тази си власт, то нямаме право да търсим справедливост в ЕС. Просто нямаме.