Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2011 16:31 - Истинското лице на провала, но и на надеждата
Автор: denijane Категория: Други   
Прочетен: 1028 Коментари: 0 Гласове:
2



"Originally, an enthusiast was a person possessed by a god. Applied by the Greeks to manifestations of divine possession, by Apollo, or by Dionysus..."
или на български:
"Изначално, "ентусиаст" е бил човек обладан (или отдал се доброволно) от божество. При гърците е проява на божествено притежание - от Аполон или Дионис".

Случайно попаднах на тази дефиниция днес. И не можех да не се запитам - колко от нас са ентусиасти? Съществува ли изобщо това състояние в тъжната ни сива Родина?

Дали пък това не е националната ни трагедия - пълната липса на ентусиазъм? В родината на култовете към Орфей и Дионис изпълнени със страсти, апатията е равнозначна на предателство. А предадената душа е сляпа за безграничните възможност предлагани ни от Вселената. Предадената душа умее само да лиже раните си и да минимализира загубите и вредите. Предадената душа не е способна да обича, не е способна и да мрази. Може само да живурка. Нещо, което безспорно умеем.

Но това не е животът! Не това е да си жив! Да си жив, значи да си обладан от божествената искра. Да се смееш силно, да празнуваш диво, да обичаш страстно и да се бориш до последен дъх. Способни ли сме все още на такива емоции? Преследваме ли мечтите си до дупка или сме позволили на стените да ни заобиколят и да ни притиснат, докато не се окажем приковани към тях?

Напълно ли сме забравили какво е да си лъв? 

Тъжната истина е, че нищо не подсказва, че не сме. Мачкат ни и изтискват, а ние търпим. Затягаме коланите и продължаваме напред. Все едно случващото се е нормално. Не, не е нормално. Но ние отдавна сме спрели да се интересуваме от нормалното. Толерантността ни гладко е преминала в пълна и невъобразима апатия. Пламъкът в душите ни вече съществува само на хартия, или под формата на анонимни коментари. Пишем, говорим, пеним се, а на сутринта отиваме в скучната си и нископлатена (но и некачествено изпълнена) работа, където губим поредните Н-часа от живота си. А най-щастливият момент в живота ни е смелото изпреварване или засичане на някой нещастник на улицата.

Живвем ли изобщо? Не искам да говоря за политика, защото политиката и политиците ни са единствено и само извинение. Ние ги отглеждаме, ние ги избираме, ние им позволяваме да ни използват като впрегатен добитък. Не политиците са ни проблема, ние сами сме си проблема. Ние, забравилите, че думата страст не е свързана с похот, а със страдание. Страданието на силните чуства, на отчаяната нужда да направиш нещо, да изгориш в името на идея или човек. Превърнали сме се в анти-буди. Ако в будизма хората минават отвъд страстта в търсене на просветление, ние сме минали отвъд страстта в търсене на забрава. И точно плодовете на тази забрава ядем в момента - гнусни, изпиващи всяка частичка енергия паразити. И държавата ни се превръща в държава на мъртвите мечти. Място където е погрешно да мечтаеш, място където всяка инициатива се наказва, да не би да вдъхнови някой погрешка.

Място, където единствените хора нестрахуващи се да покажат огъня си, са православните фанатици и националистите. Извратена и жалка пародия на страстните войни давали живота си за земята ни от хилядолетия.

Тъжна родина е нашата.

Не ме изненадва. Винаги са ни държали на строг каиш. Дресирани сме с много болка да бъдем кротки. Заплашвани сме по най-зловещия начин - с живота на близките ни. Само че не мога да не си спомня за историята на Райна Княгиня. Жена изтърпяла какви ли не зверства и когато най-накрая се върнала към нормалния и сигурен живот, отгледала 5 сина-военни с медали за заслуги! Жена, готова да прежали най-близкото си, децата си, в името на Родината. В името на една идея.

Как и кога от лъвове се превърнахме в мекотели, не мога да кажа. Но пожелавам на всички, да намерят ентусиазма в себе си. Да се отдадат на божествената искра и да я изживеят до край. Вярно е, че умереността е пътят към божественото, но само когато тази умереност е резултат от 2 уравновесяващи се страсти. Нашето не е умереност, не е и толерантност. То е нищо. Просто загуба на време. А времето е твърде ценно, за да го губим. Позволете на страстта да се завърне в живота ви. 65 години апатия стигат! Ние сме повече от това. Много повече.

Нека бъдем като нашите предци - да яхнем конете и препуснем през живота си. Да разрушим всички прегради и нека първичното да ни завладее.

Нека бъдем като диви вакханки и сатири, почитащи жизнената сила на Вселената и готови да я бранят от всеки, който се опита да я затъмни с глупостта си.

Ние сме тези, които създаваме живота си. Крайно време е да престанем да търпим и да започнем да се борим. Събудете се!!! 



Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: denijane
Категория: Други
Прочетен: 326429
Постинги: 104
Коментари: 303
Гласове: 377
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031