Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2011 13:15 - Истинската Българка
Автор: denijane Категория: Други   
Прочетен: 2326 Коментари: 2 Гласове:
1



Днес, по случай празника, искам да споделя една история и една песен. Историята на една истинска българка, която обединява в себе си силата и гъвкавостта на женското начало. Защото някак ми писна да слушам разни сърдити каки как този празник бил комунистически, как нямало какво да се празнува, как искали да ги уважават всеки ден (но иначе обясняват по разни шоута как видиш ли било нормално да им ударят шамар, тях това не ги впечатлявало)...

Има какво да се празнува! Има какво да се празнува всеки ден, но също така и този. Има причина, всички ние да заслужаваме по едно цвете. Имаме причина да сме горди, че сме жени.

Защото жената, особено българката е силна, българката е герой, който трябва да се почита. Защото въпреки всичката мизерия, тя успява да оцелее. Тя гладува, тя слугува, тя проституира. И въпреки това успява да намери пари и да ги прати вкъщи на семейството си. Защото за нея то е най-важно. Защото болката си струва, ако ще донесе спокоен живот на най-близките ти. Близки, над които тя не може да бди, защото е на хиляди километри, но които тя обича и за които е готова на всичко, само и само да имат шанс за живот в смахнатата ни държава.

И ако някои днешни жени оцеляват правейки децата си кифли и търтеи-страхливци, то има и такива които оцеляват правейки децата си силни и горди. Правейки децата си истински българи.

Точно тази история искам да споделя:

"Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.

След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града.

Имат 5 сина : Иван, Георги, Владимир, Петър, Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години." (източник - wikipedia)

И въпреки всички трудности, тя  успява да отгледа децата и всички те стават военни и са наградени с ордени за геройство на фронта (виж линка). Защото силната майка не прави синовете си гъзета, които като чуят гръм и се разбягват като пилци. Тя ги прави герои, готови да умрат за родината. Готови да бранят знамето, което самата тя развява с живота си. Защото българката не е готова да жертва само себе си, готова е да жертва най-милото си, децата си, за това в което вярва.

Не знам колко от вас майки възпитават децата си така, но дано да са много. Защото искам да вярвам в българката. Искам да вярвам, че силата, която сме имали не е изчезнала, а само малко се е поскрила. Но е готова да изригне в момента, в който е нужна. Искам да вярвам, че балканският лъв не се е превърнал в миниатюрно кученце в нечия лъскава чанта, а все още е вътре в нас, готов да разкъса с лапите си сивотата и отново да пусне надеждата в живота ни. Този път надявам се обаче не с агресия и насилие, а с ум и с воля за промяна.

За да продължа историята, ето един откъс от биографията на Райна Княгиня:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

Не знам дали си давате сметка, че началото на свободата ни е сложено не чрез кръв, а чрез килим от цветя. Сложено е от 20-годишна девойка, яздеща бял кон и носеща добрата новина. Тъжната истина е, че ние чрез предателството и алчността и надменността си сме си навлекли 5-вековното робство. И когато най-накрая ни е било простено, опрощението ни е дошло чрез ЖЕНСКОТО начало. Като една силна българка, която е донесла надеждата на хората. Една силна българка, която е била готова на всико, за това в което вярва. Дали е плакала? Със сигурност. Дали се е молила? Предполагам. Но истината е, че не сълзите и думите, а действията остават в историята ни. А нейните действия говорят едно - сила. Защото след всички мъчения и издевателства, които вероятно са и се случили в затвора, тя е намерила сила в себе си да роди на България 5 деца и да ги отгледа като истински хора. И да ги научи, да са смели и непреклонни.

Поклон пред нея. Поклон пред всички жени, бъдещи и настоящи майки. Поклон пред Майка България. Поклон пред Женското Начало, пред Богинята Майка! 
И Честит Осми Март!





Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
1. kass - denijane
08.03.2011 13:35
Честит осми март denijane, нека не забравяме, че мъжете също извършват големи геройства и ролята на бащата не е по-малка от тази на майката при оформянето на бъдещият мъж, нооо за тях няма празник ... Нека бъдем достойни жени за да се радваме на тяхното внимание и великодушие, разбирайки тяхната огромня роля и подкрепа...
Поздрави!
цитирай
2. denijane - Благодаря kass, честит и на теб! ...
08.03.2011 15:13
Благодаря kass, честит и на теб!

Изобщо не подценявам мъжете и даже много си ги обичам и уважавам. Разбира се, че те имат равна роля в отглеждането и възпитанието на децата - момчета или момичета. Само дето в България малко не са свикнали с това, но да се надяваме, че ще свикнат.

И не е вярно, че нямат празник, имат, макар че не помня точната дата. Но мъжете колкото и да се стараят, не могат да изстрадат и бременността засега, така че нашият празник е по-празник. :) Пък като почнат и да износват деца, ще ги празнуваме наравно. Или дори повече, тези които отменят половинката :Р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: denijane
Категория: Други
Прочетен: 326452
Постинги: 104
Коментари: 303
Гласове: 377
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031