Има какво да се празнува! Има какво да се празнува всеки ден, но също така и този. Има причина, всички ние да заслужаваме по едно цвете. Имаме причина да сме горди, че сме жени.
Защото жената, особено българката е силна, българката е герой, който трябва да се почита. Защото въпреки всичката мизерия, тя успява да оцелее. Тя гладува, тя слугува, тя проституира. И въпреки това успява да намери пари и да ги прати вкъщи на семейството си. Защото за нея то е най-важно. Защото болката си струва, ако ще донесе спокоен живот на най-близките ти. Близки, над които тя не може да бди, защото е на хиляди километри, но които тя обича и за които е готова на всичко, само и само да имат шанс за живот в смахнатата ни държава.
И ако някои днешни жени оцеляват правейки децата си кифли и търтеи-страхливци, то има и такива които оцеляват правейки децата си силни и горди. Правейки децата си истински българи.
Точно тази история искам да споделя:
"Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.
След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града.
Имат 5 сина : Иван, Георги, Владимир, Петър, Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години." (източник - wikipedia)
И въпреки всички трудности, тя успява да отгледа децата и всички те стават военни и са наградени с ордени за геройство на фронта (виж линка). Защото силната майка не прави синовете си гъзета, които като чуят гръм и се разбягват като пилци. Тя ги прави герои, готови да умрат за родината. Готови да бранят знамето, което самата тя развява с живота си. Защото българката не е готова да жертва само себе си, готова е да жертва най-милото си, децата си, за това в което вярва.
Не знам колко от вас майки възпитават децата си така, но дано да са много. Защото искам да вярвам в българката. Искам да вярвам, че силата, която сме имали не е изчезнала, а само малко се е поскрила. Но е готова да изригне в момента, в който е нужна. Искам да вярвам, че балканският лъв не се е превърнал в миниатюрно кученце в нечия лъскава чанта, а все още е вътре в нас, готов да разкъса с лапите си сивотата и отново да пусне надеждата в живота ни. Този път надявам се обаче не с агресия и насилие, а с ум и с воля за промяна.
За да продължа историята, ето един откъс от биографията на Райна Княгиня:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
Поклон пред нея. Поклон пред всички жени, бъдещи и настоящи майки. Поклон пред Майка България. Поклон пред Женското Начало, пред Богинята Майка!
И Честит Осми Март!
Поздрави!
Изобщо не подценявам мъжете и даже много си ги обичам и уважавам. Разбира се, че те имат равна роля в отглеждането и възпитанието на децата - момчета или момичета. Само дето в България малко не са свикнали с това, но да се надяваме, че ще свикнат.
И не е вярно, че нямат празник, имат, макар че не помня точната дата. Но мъжете колкото и да се стараят, не могат да изстрадат и бременността засега, така че нашият празник е по-празник. :) Пък като почнат и да износват деца, ще ги празнуваме наравно. Или дори повече, тези които отменят половинката :Р