Не разбирам къде изобщо живеем. Защо хората някак не могат да осъзнаят смисъла на думата служебни задължения. Не, това не са минималният набор от действия заради които няма да те уволнят. Противно на общоприетото, целта на работата не е взимането на заплата и подобряването на социалния живот на служителите по време на почивки за по цигара. Целта на работата обикновено е създаването на продукт или услуга. Заплатата е само честно заплащане на свободното време и енергия, които жертваме в полза на въпросния продукт и/или услуга. Но целта е продуктът. И когато чрез нашата апатия и немърливост, този продукт/услуга не бъде произведен, всички страдат.

Но разбира се това не е проблем, защото ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат. И докога така? Това е порочен кръг, от който няма да излезем докато нещо не се промени. Очевидно, ако не се работи, няма да се произвежда нищо и работодателите няма как да вдигнат заплатите на служителите. Но разбира се, по неясна причина, обичаме да демонизираме богаташите-иззедници вместо да мислим рационално. Друго си е да си гледаме фермата във Фейсбук и да се чустваме полезни.

Разбира се, всеки е свободен да работи колкото си иска, както и работодателите са свободни да наемат или уволняват, който пожелаят. Но за съжаление, това поведение не е локализирано в някоя изпаднала частна фирмичка, а на място от което не можеш да избягаш.

Опитайте се да получите качествена услуга от държавно учреждение. Ако е нещо по-комерсиално, ок, може и да успеете сравнително бързо. Но в момента, в който излезете от утъпканите пътеки, влизате в зоната на здрача. Документите се губят, компютрите се "развалят", подробности се забравят, началниците се крият, входящите номера не са на мода, а точните отговори обикновено се свеждат до "Не" или "Не знам". И всеки опит да се опитате да си свършите работата свършва с гняв или сълзи в зависимост от пола. Просто тази работа не трябва да бъде свършена. Или ако бъде, то трябва да пожертваш нещо в замяна. Като ритуал за омилостивяване на сърдит бог. Дори не става въпрос за пари. Обикновено са просто нерви. Толкова нерви, че да се запиташ, какво изобщо правиш тук.

И проблемът не е, че хората са тъпи или неуки. Проблемът е, че са напълно незаинтересовани. Заплатите им са ниски, работните места - неуютни, условията понякога направо жалки. Разбирам ги, и при мен е така. Както и при повечето хора, които обслужват. Но какво им пречи като така и така мизерстват, поне да намалят мизерията на останалите хора мъъъъничко. Ей така, от добро сърце или за да разсеят скуката. Едва ли им става по-добре от това, че аз няма да получа заплата заради тяхната немърливост.

Е, тогава защо го правят? Защо аз въпреки условията, си върша работата така че да създам нещо хубаво, доколкото мога, а те не искат да създадат нищо освен хаос! Толкова ли е трудно да се оптимизира работният процес така че да не изчезват огромни папки с документи по неясни причини. Толкова ли е трудно като ти донесат нещо, да погледнеш какво е точно, за кой е предназначено, да си запишеш на листче, просто ей така, за да ти е спокойно. Явно да. Е, добре тогава, как точно да ти се увеличи заплатата, като ти правиш всичко възможно да скъсиш живота на жалките хора, които имат нужда да минат през теб, за да си свършат работата, за да може твоя шеф после да иска повече пари за теб и него, защото ти си свършил повече работа? 

Кога държавните служители ще разберат, че на тях им се плаща, за да СЛУЖАТ на гражданите. За да улесняват и осъществяват връзката им с държавата. Не за да я спъват. Защото ако гражданите не могат да общуват с държавата качествено, те няма да произвеждат и съответно държавата няма да има пари и още по-съответно, няма да може да поддържа административния си апарат.

Не вярвам, че хората са тъпи или зли. Но определено не мога да разбера защо след като самите те са измъчени, искат да измъчват и останалите. От това би имало някаква полза ако беше хоби. Но когато противоречи на работните ти задължения е меко казано странно. Защото една жалба е случайност, всяка следваща говори за някакъв проблем. И въпреки че простотията върви по етажите, все някъде, някой ще се усети, че ако към една услуга няма интерес, е мноооого вероятно да се заговори за съкръщения. А като дойде голямата секира, върви обяснявай кой кум, кой сват, кой на булката брат.

Посветено на министерството, с което определено ще направя всичко възможно повече да си нямам работа.

П.С. Ако се чудите на описателно-напоителния ми тон, дължи се на наудържимото ми желание да псувам. Ама много. Защото ми писна да ме правят на маймуна и да се държат с мен все едно нямам право на нищо и все едно мнооого ги притеснявам въпреки че те са там, за да обслужват мен. И много ама много много искам да ги напсувам както заслужават, но просто не мога да го направя. И затова, дано поне този пост да вдъхнови някой ей така, за разнообразие, да поработи за другите, а не за себе си. Може пък и да му хареса да вижда благодарност в очите на хората, а не яд и безсилие.

WELCOME TO BULGARIA!!! = Welcome to the JUNGLE....

Днес ми се искаше да удуша някой...Просто съм изумена колко апатични към чуждите притеснения и проблеми могат да бъдат тъй наречените служителки. Не стига, че са виновни, а и грам не им дреме. Така е, като няма на кой да се оплачеш, що да ги интересуба наистина.

Ще предложа на вашето внимание една бартерна система, наречена СОРММТ (Система за осигуряване на работни места и местна търговия). Тя е описана от Дейвид Айк в неговата книга "Не трябва да бъде така". СОРММТ преодолява ограниченията на парите. При сегашния икономически ред, те са всичко. По време на рецесия, когато парите са недостатъчно, уменията са заключени вътре в хората. Няма пари, с които да се заплати за уменията им, като по този начин се позволява на други да заплатят за тези умения. Много от потребностите на хората и техните общности се ограничават. СОРММТ освобождава тези умения. Тя действа по следния начин :
Измисляте валута. Името няма значение, защото тя всъщност не съществува материално. Това са просто условни единици за обмяна. Когато се присъедините към СОРММТ група, получавате списък на всички умения и приноси, предлагани от другите членове. Съставяте списък на всички неща, които можете да правите. Може да е всичко - от гледане на бебе до поправки на къщи. Ако се нуждаете от нещо, което член на групата може да осигури, свързвате се с него и се договаряте за цената във вашата валута. Например се свързвате с автомонтьор от групата и се договаряте за цена от 50 единици от валутата за поправка на колата ви. Когато работата е свършена, звъните на СОРММТ координатора и казвате: "Впишете 50 единици в сметката на хикс и впишете като дълг същата сума в моята сметка." Сега механикът разполага с 50 единици, които може да използва за закупуването на вашите услуги или нечии други от групата, а вие сте се обвързали да дадете 50 единици за извършената работа на групата.
Никакви пари не са сменили собственика си, но колата ви е поправена, а механикът ще има вноска за всички услуги, от които след това ще се нуждае. За момента може да се наложи да се изхарчат някакви пари за закупуване на артикули от Системата, например свещи или части за мотора в този случай, но в някои СОРММТ групи дори магазините предлагат храни и стоки в замяна или частична замяна на бартер. Може да продължите и по-нататък и всеки член да се обвърже с разнообразни дейности за онези членове на общността, които не могат да дадат своя принос поради болест или немощ. Но много малко са онези, които не могат да предложат нищо.Един от начините за управление на СОРММТ е да имате часова ставка за всеки, така че времето да се измерва поравно.
Колкото повече живеем извън тази система, толкова повече ще отслабва властта на банкерите на Илюминати. При СОРММТ няма правила, които да ограничават. Всяка група изчислява кое е най-добро за нея и се научава от опита как да процедира. Тези групи могат да станат доста големи, но най-добре е да се ограничат до лесно управляема бройка. Важното е да се създадат и да започнат да функционират възможно най-бързо, за да се намали зависимостта от Илюминати и да се ограничат хаосът и страданията, когато сегашната система колабира.